Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Хилда, скъпа! Чайникът е накрая на печката и ей сега ще се обърне, а в него има вряла вода. И сред нас няма никой, който да може да те излекува мигновено.

Разривът се задълбочил, когато през 70-а година римляните разрушават Йерусалимския храм. След поражението на въстанието на Бар Кохба около 140-а година 71 71 Всъщност Второто еврейско въстание избухва през 130 г. в римска Палестина в опит прогонените след първото въстание юдеи да си възвърнат контрола върху Йерусалим и Храмовия хълм като единствено място за извършването на ритуалните еврейски жертвоприношения. — Бел.ред. разделението се оформило окончателно. Преди юдеохристияните живеели в Пела и други градове на Задйордания 72 72 Има се предвид областта на изток от долината на река Йордан, на югозапад от Голанските възвишения. — Бел.прев. , ала сега Палестина се елинизирала и юдеохристияните взели да напускат Близкия изток. От края на второто столетие юдеохристиянството на Изток — в Палестина, Арабия, Йордания, Сирия и Месопотамия, угасва напълно. Последните техни общини са погълнати от исляма пет века по-късно. В съвременното християнство се забелязват само редки „археологически“ остатъци в богослуженията на Етиопската и на Халдейската църква.

Благодаря. Муса, кафето ти е несравнимо. Има много книги на тази тема. Няма да ви пълня главите. Удивителното е, че най-древните юдеохристиянски литературни паметници не се отличават кой знае колко от мидрашите— особен литературен жанр за тълкуване на текстове, устната тора, създаден от равините от онова време. В произведенията на такива църковни писатели като Варнава, Иустин, Климент Александрийски и Ириней все още присъства юдейската традиция.

Периодът на едновременно съществуване на юдейското и гръцкото християнство завършва през четвърти век. Оттам нататък нееврейската християнска църква става могъща, приема гръко-римска форма, става религия на империята. В съвременната църква няма място за еврейската. Християнството, съществуващо в наши дни, е гръцко християнство. То е изхвърлило от себе си еврейските течения. Еврейската традиция, свързана със строг монотеизъм, се е проявила по-скоро в исляма, който — сам по себе си — също е някаква интерпретация на юдеохристиянската религия. Именно юдео-християнската църква предлага възможност за бъдещ диалог в три направления — юдаизъм, ислям и християнство.

На църквата трябва да бъде върнат нейният изначален плурализъм. Еврейската християнска църква трябва да намери своето място сред много християнски църкви, говорещи на езиците на света… Длъжни сме да се върнем на мястото на стария разрив и да разберем какво можем да поправим. Историческото християнство е сторило много грешки. Да се поправят, разбира се, не може, но може да се разбере откъде са произлезли и в какво се заключават. И новото разбиране може да донесе добри плодове — примирение и любов. Защото поради отсъствието на евреите християнството губи своята универсалност. Напускането на евреите е незарастваща рана за християнството. Гръцката, византийската съставна част са изкривили в много отношения същността на първоначалното християнство. И на мен ми се иска да се върна при извора. Заедно с вас.

Декември 1966 г.

до Йерусалимската патриаршия

За монсеньор Матан Ават

От брат Илия

На 11 декември 1966 г. свещеникът Даниел Щайн проведе беседа със своята общност в наскоро възстановената църква Св. Илия при Извора, чието съдържание, записано на лента, предоставям във ваше разпореждане.

Бр. Илия

Юни 1967 г.

… Даниел имаше висока температура, а аз знам, че не може да търпи да се лекува. Купих му разни лекарства и тръгнах пеш за „Стела Марис“, защото заради войната транспортът се движеше много лошо и беше по-добре, вместо да чакам автобуса час и половина, да тръгна пеш — същите час и половина. И представи си, изкачих се в планината, стигнах до манастира, предавам вързопчето с лекарствата на вратаря. А той ми казва, че рано сутринта Даниел е заминал и ще се прибере едва вечерта. Връщам се в Хайфа. Почти стигнах до града. Гледам — по пътя се носи малка „Веспа“, възседната от Даниел с развяващо се расо, а на задната седалка подскача кльощав хасид, който се държи с една ръка за Даниел, а с другата крепи широкополата си черна шапка. Не можеш да си представиш нищо по-смешно, цялата улица умира от смях. На другия ден войната свърши и не мога да ти опиша какво ставаше тук. Такова ликуване, такова щастие! Веднага нарекоха войната „Шестдневна“.