Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

— Миличка, струва ми се, че искаш да избягаш в манастира от любовта. Това не е правилно решение. В манастира отиват от любов към Бога, а не от любов към мъж. Не трябва да се лъжеш. Ще бъде още по-лошо. Когато се излекуваш от любовта си, тогава ще говорим за това.

Но аз настоявах на своето:

— В манастир! В манастир!

И тогава той така се разсърди! Такъв гневен не бях го виждала никога:

— Какво искаш да подариш на Бог? Любовните си страдания? Това ли искаш да му поднесеш в дар? Какво ще правиш там? Може би умееш добре да се молиш? Със своята молитва ще спасиш света като трийсет и шестте еврейски праведници? Или умееш да съзерцаваш? Може би си Франциск Салски или Тереза Авилска? 67 67 В талмудисткия трактат Sukkah се казва, че „винаги съществуват не по-малко от 36 пълни еврейски праведника, на живота и делата, на които се крепи света“; Света Тереза Авилска е испанска монахиня кармелитка. Смята се, че заедно с Йоан Кръстни са основали ордена на Босите кармелити. Свети Франциск Салски е провъзгласен от папа Пий XI за покровител на журналистите и на католическата преса. — Бел.ред. Може би искаш над главата ти да заблести онова самородно злато, което рисуват на източните икони? Не ми мъти акъла! Тук имаме работа колкото искаш. Работи тук!

Но аз не го слушах. Дори в душата си се възмущавах. Имах малка надежда да ме похвали, да ме благослови. Да се умили от моята решителност. А той се разсърди, размаха ръка, чашката падна от масата и се счупи.

— Щом не можеш да промениш нещо, търпи! Така не може да продължава вечно, някой от трима ви ще се предаде. Предай се ти, отдръпни се. Ако не можеш, чакай. Не се нагърбвай с обети. Монашеството е тежък път, не е за всеки. Ето, например за мен. Толкова ми е тежко да бъда монах, цял живот тъгувам — без деца, без семейство, без жена… Но моят живот ми бе подарен толкова пъти, че вече не ми принадлежеше и аз го принесох в жертва. Защото той въобще не ми принадлежеше вече. Разбери ме, аз не съжалявам, задето съм приел монашеските обети, казах „да“ и с Божията помощ ще живея в монашество до края на живота си, но никого, чуваш ли, никого не благославям по този път. Искаш да служиш на Бога — служи в нормалния живот. Тук има на кого да служиш.

И отново с Муса ни подхвана любовна вълна и избягахме в Кипър. Живяхме там четири месеца. Той искаше да се оженим. Бях объркана и мечтаех да умра, за да свърши всичко по-бързо. И Даниел ми беше казал: „Време е да се спрете, иначе някой ще загине“. Исках да съм аз. Дори се молех това да стане някак от само себе си. Не мислех за самоубийство — то бе твърде лесен ход, знаех, че за Даниел това щеше да бъде ужасен удар. Той отговаряше за мен.

В разгара на всички тези страсти в Кипър пристигна телеграма от бащата на Муса, в която пишеше, че Давид, средният син на Муса, е бил блъснат от кола. Тогава той беше на петнайсет години. Качихме се на ферибота и се върнахме в Хайфа. Четири часа оперираха момчето, но то не идваше на себе си, беше в кома. Молихме се с Даниел в храма две денонощия. Аз дадох обет, че с Муса никога нищо повече няма да имам. Той е дал такъв обет в същия час. Не се бяхме уговаряли. Двамата бяхме разбрали, че трябва да заплатим цената. Момчето оживя.

Оттогава с Муса сме се виждали понякога само в църквата. Стояли сме един до друг и сме се молели. Дума не сме си казвали.

През 87-а година, когато започна първата интифада, въстанието, мюсюлманите изклаха цялото семейство на Муса. Чичо му държеше малко ресторантче до автогарата. Добро място, там се събираха различни хора, защото го обичаха — беше приветлив и старателен. В този ден са празнували рождения ден на бащата, в ресторанта се е било събрало цялото семейство. Мюсюлманите нахлули и ги изклали. Били са терористи, които искали да си организират там място за срещи, но чичото им отказал. Тогава му заповядали да им продаде кафенето, казали, че ще платят, но чичото да се маха. Той отказал. И те си отмъстили. Четирима мъже, две жени и три деца загинали, Давид, синът на Муса, по това време бил в Англия. Той не могъл да пристигне за рождения ден. Тогава много писаха за тази трагедия.

Макар, ти знаеш, Ева, никой да не каза най-важното: положението на арабите християни в Израел е по-лошо от положението на самите евреи. Евреите живеят като на остров сред враждебния арабски свят, а арабите християни са подозирани и от едните, и от другите. Даниел разбираше това най-добре от всички. Той имаше удивително чувство за хумор — веднъж ми разказа как отсъствието на великодушие у една възрастна жена на име Сара и неразрушимата й ревност довели до това един семеен конфликт да прерасне в световна катастрофа. Ако тя бе имала великодушието да обикне Исмаил, по-големият брат не би станал заклет враг на по-малкия… Много сме говорили за това с Муса; у мен са се запазили три негови писма и едно от тях е посветено именно на неговите преживявания, които той нарича „да бъдеш арабин“. Все пак не е изучавал само ботаника. Познаваше философията и психологията. Но е захвърлил тези занимания, защото решил да прави това, което му носи удоволствие — растенията. Той произхождаше от добро семейство, предците му са садили градини за всички източни управници, а персийските градини на Бахайския храм са били планирани от дядо му.