Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Срещайки Даниел, престанах да бъда нещастна, защото той разпръскваше радост около себе си. От момента, в който го видях за първи път, почувствах, че искам да бъда до него. Разбира се, той замени баща ми и отлично знаеше това. Той заменяше някого на много хора — баща, по-голям брат, загинало дете, дори съпруг. Половината от енориашките бяха тайно влюбени в него, а други — абсолютно явно. Имаше дори една побъркана, която го преследваше с любовта си осем години, докато не я омъжиха.

Но искам да разкажа за Муса. Той дойде на строежа, аз се зарадвах, очаквах да ни подпомогне с пари. Този път той донесе чудесни арабски сладки неща. След няколко дена пристигна отново, помогна на работниците да забиват стълбове. Студентите си бяха заминали. След това не се появи месец, но пристигна с малък ескаватор. Същата вечер работниците завършиха изкопа на яма за фундамента и той им заплати за работата. Почти не разговаряхме помежду си — само на масата, докато вечеряхме, си разменихме няколко думи и той си замина. Виждах, че е много красив, любувах се на ръцете му — няма да срещнеш такива ръце у европейците. Изобщо при арабите — и при жените, и при мъжете — ръцете имат съвършена форма и са необикновено благородни. Навярно защото телата им са така закрити от дрехи, при жените ръцете са единственото нещо, което може да не е покрито, и те се стремят да изразят всичко чрез тях. А и при мъжете лицата не се виждат особено: носят бради, покриват главите си с куфия. Стърчи само един нос като при Арафат. Арабите не показват телата си. А аз работех по шорти и фланелка без ръкави, Муса не ме гледаше, защото, както ми казваше по-късно, „очите го болели“. Той е умирал от страст, но аз не съм се и досещала. Бил е абсолютно отчаян, защото е смятал, че не го приемам като мъж. В известен смисъл то си беше така. Но работата бе там, че аз не считах себе си за жена.

Веднъж той каза, че е направил план за градина, която ще засади след завършване на строителството, и ми разказа какви растения ще има там. Пред него лежеше лист хартия и той рисуваше със син флумастер. Отиде си и остави листа на масата, а аз го сложих в папката.

Виждахме се и общувахме почти година, той ми харесваше много — като куфия, традиционен шал за някои страни от областта Шам — Палестина, Сирия и Йордания, както и някои области в Ливан. В други модификации тя се използва и в останалите арабски страни. Както ти харесват красивите неща: древен бронзов предмет, картина, подвързията на старинна книга. Целият беше златист и кафеникав като черупката на горски орех, но тялото му не беше кораво, а меко и плътно. Умееше да плаче от любов. Всичко това научих по-късно. Уверена съм, че никога нямаше да науча тези неща, ако не ме беше ухапала змия. Седяхме под навеса край нашия почти завършен строеж и пиехме чай, приготвен от него. На това място прекарвахме винаги най-горещите часове, когато бе невъзможно да се работи, то беше равно, отъпкано и затова никой не бе видял пропълзялата там змия. Взех чашата чай от ръцете на Муса и се настаних удобно, подпирайки се на лявата си ръка. Леко убождане по ръката ми и със страничното си зрение забелязах тъмно шнурче, което се метна встрани. Дори не разбрах какво стана, а Муса вече беше омотал кърпа и я завърза около ръката ми над ухапаното място.

— Цефа — каза той.

Това е местната разновидност на усойницата, знаех, че през пролетта са много активни. Муса се наведе към ръката ми и както ми се стори, ме ухапа силно. После изплю. Белегът от змията беше толкова малък, че дори не го различих. Той ме взе на ръце и ме понесе към колата.

— Аз сама, аз сама! — виках аз, но той ми каза, че трябва да бъда много спокойна и да не правя никакви движения, докато не вкарат серум. Занесе ме до колата си, сложи ме на задната седалка и потегли към болницата. Ръката ме болеше на мястото, където той ме беше сграбчил.

В болницата веднага ми направиха инжекция и ми заповядаха да лежа един час. Мястото около раната се бе зачервило, имаше и синини от зъбите на Муса. Лекарят каза, че ако след час няма реакция, значи Муса е успял да изсмуче цялата отрова — много рядко се случвало да се направи толкова бързо.

Сложиха ме на кушетката, а Муса ме чакаше в коридора. По-късно влезе и рече, че едва не е умрял от страх заради мен. И заплака, а аз не заплаках, защото разбрах, че ме обича, и това ме изуми повече, отколкото ухапването на змията.

По-нататък всичко стана много бързо: нали цяла година се бяхме готвили за това. Т.е. аз не бях се готвила, но цяла година се къпех в неговите любовни погледи, дори пъпките ми минаха — преди това понякога се появяваха на челото и по брадичката, а сега кожата ми стана такава, сякаш са се грижили нежно за мен в някой салон за красота.