Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Муса произхожда от старинно арабско семейство, получил е образование в Англия. Имат много земя, техен е бил парцелът, върху който е построен държавният затвор за палестинци, които воюват с евреите по всякакви незаконни начини. Това е затворът „Дамон“. Не отидохме да го видим, защото имахме малко време. Затова пък заедно с групата успях да видя още едно удивително място, в посока град Шхем. Там са пасли добитъка си братята на Йосиф, отначало той не ги намерил, а когато стигнал при тях, те го хвърлили в сух кладенец, ядосани от неговото тълкуване на съня. Даниел ни показа такъв сух кладенец. Възможно е да е същият. На около двадесет километра има още един такъв и най-вероятно именно на това или друго подобно място са го извадили от кладенеца и са го продали на минаващи търговци. Недалеч, по дъното на изсъхнало корито, е минавал керванджийски път. Цялата история, описана първо в Библията, после и от Томас Ман, се е случила буквално тук. Търговците купили Йосиф като роб, по днешни пари това е струвало много по-евтино от една овца, и го закарали в Египет. Ето такава история. А пътят на керванджиите още се вижда на някои места. Около сухия кладенец срещнахме две арабски момчета, които пасяха кози.

Муса ни обясни, че козите са най-вредните животни за страната: те са „изяли“ цяла древна Гърция и Палестина. Слушах това с отворени уста и си мислех как повече от всичко на света искам да отида да се уча в Йерусалимския университет. Даниел казва, че това е напълно възможно, той самият го е обмислял, но на него ще му бъде трудно да се оправя без мен. Не можеш да си представиш колко ми беше приятно да го чуя. Сега набързо си дописвам писмото и го давам на едно немско момиче, което пътува за Германия и ще го пусне в пощенска кутия направо в Мюнхен.

Надявам се със здравето ти всичко да е наред и да не ми се сърдиш, че няма да си дойда през отпуската.

Ако всичко стане, както го мисли Даниел, от януари започвам да уча в университета. Въобще не си представям как ще успявам да върша всичко. Но много ми се иска.

Поздрави на всички у дома. Твоя Хилда.

Септември 1966 г., Хайфа

Хилда,

Ако не възразяваш да дойда на вашия строеж, звънни ми на тел. 05–12–47 и кажи само, че нямаш нищо против. Муса.

1996 г., Хайфа

Не, не, съвсем не се учудвам, че три дена общуване с Даниел са насочили живота ти в друга посока.

Аз също оживях благодарение на Даниел. Той се грижеше за мен като за любимо същество. Много години. Тази история започна преди тридесет години и отдавна е завършила. Понякога ми се струва, че това въобще не е моят живот, а история от някакъв булеварден роман.

През есента на 66-а, намирайки в чантата си бележка от Муса, аз му се обадих и той пристигна. Знаех, че семейството му е много богато, и се надявах, че пристигането му ще е свързано с желанието му да даде пари за строителството.

Бях на двайсет години и за възрастта си бях изключително глупава като жена. Когато някой мъж ме гледаше, изпитвах безпокойство, че нещо не ми е наред — петно на блузата или скъсан чорап. Винаги съм имала ниска самооценка, доведените ми братя ми казваха „дъска“.

В детството си страдах много заради ръста си — искаше ми се да бъда малка и закръглена, с изпълнен сутиен, но определено нямаше на какво да го сложа. Бих могла да се занимавам с всякакъв спорт — със ски или бягане, там, където са необходими дълги крака, но не можех да търпя съревнованията; треньорите веднага усещаха липсата на спортен дух. Към спорта ме насочваше вторият ми баща, голям запалянко, но всичко, което предлагаше, предварително не ми харесваше. В онези години майка ми не се интересуваше особено от мен, по-малкият ми брат Аксел беше много болнав и майка постоянно се въртеше около него. Излишен ръст и недостатъчна любов — тази диагноза си поставих сама години по-късно.

Тогава, когато се преместих в Израел, когато майка ми претърпя онкологична операция, нашите отношения се подобриха. Дори може да се каже, че въобще те възникнаха след болестта й. Сега знам за нея много повече, отколкото през юношеството си и редица неща ми се изясниха. Макар да я навестявам твърде рядко, в Мюнхен се връщам два-три пъти в годината, си пишем редовно и имаме много близки отношения. Независимо от лошото си здраве, тя няколко пъти пътува дотук. Но по-рано си бяхме много далечни, аз бях самотно момиче.