Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Гражина търпяла година, после устроила помен, помолила местните евреи да съберат миньян, прочели кадиш 64 64 Миньян: за молитва в синагогата на ортодоксалните евреи е нужен „миньян“ — присъствието на „кворум“ от десет души, над 13-годишни; кадиш: една от важните еврейски молитви, водена често и на арамейски. — Бел.прев. . След седмица дъщеря й отишла в армията, а на следващия ден Гражина изпила нещо и не се събудила.

Много години не се бях сблъсквал със самоубийства. В партизанския отряд, сред евреите в гетото самоубийствата не бяха рядкост. Хората бяха натикани в най-тъмния ъгъл и отхвърляха дара на живота, предпочитайки пред мъчителни изпитания — глад, гибел, мъчения на близките им и ежеминутно очакване на жестока смърт — самата смърт. Опит на отчаяния човек да избяга напред. Навремето аз бях ужасно впечатлен от съобщението за самоубийството на Гьобелс заедно с шестте му деца. Той не се е доверил на Бог, предполагал е, че нито сам той, нито децата му заслужават снизхождение. Той сам е произнесъл присъдата и я е привел в изпълнение.

Но горката Гражина! На нея й е трябвала само любовта на мъжа й, друга любов тя не е познавала. Или малко е познавала. Не е помислила и за жестокостта, която проявява към дъщеря си. Бедната Хана — братът, бащата, сега и майката. От армията й дадоха три дена отпуск, но тя пристигна за няколко часа, само за погребението. Не поиска да остане. Не влезе вкъщи. С каква травма ще живее това момиче занапред!

Погребахме Гражина в местното арабско гробище. Това е неголямо католическо гробище на нашите братя в края на града. Арабите ме пуснаха да служа в техния храм, служа меса на един олтар с тях. На Страстния четвъртък имахме съвместно служение. Служихме месата на арабски и на иврит. А в петък тя не се събуди.

За християните, драги братко, е трудно да живеят в Израел по много причини. Много е трудно и на християните араби: недоверие и ненавист от страна на евреите, още по-голямо недоверие и ненавист от арабите мюсюлмани. И още по-сложно е да се погребе християнин, особено ако той не е монах, живеещ в манастир с неговите градини, земи и гробища, и не е арабин, които са се устроили най-добре тук, ако не си кореняк и си повече или по-малко случаен човек в Израел и не принадлежиш нито към духовенството, нито към чиновничеството.

Колко трагедии има тук: пристигат имигранти със смесени семейства, с тях има възрастни майки, често католички, понякога и православни: когато умират, започва нещо неописуемо, невъзможно е да ги погребат. Има еврейски гробища, където погребват само юдеи. Има християнски манастирски гробища, където също отказват на „странични“ хора заради недостиг на място. Поради ужасната скъпотия гробищен парцел струва толкова пари, колкото бедните хора нямат. Но ние, хората от Полша, знаем прекрасно колко хора може да побере земята.

Арабинът — настоятел на храма, в който служим, ми позволява рядко да погребвам на тукашното гробище — там погребахме и Гражина. Моля те за твоите молитви, скъпи братко Владек.

Написах ти такова объркано писмо, едва като го прочетох, разбрах колко е печално, а съвсем не благодарствено, както имах намерение.

Получих три книги от теб, оказа се, че една от тях ми е много необходима; благодарен съм ти също и за пълното разбиране, което ми изказваш в своето писмо. Освен това трябва да ти призная, че в моето сложно положение твоята подкрепа ми е извънредно важна. Твой брат во Христа Д.

Декември 1965 г., Краков

… Е, Даниел, ти не преставаш да ме учудваш. Писмото ти наистина е объркано. Мъката ти е разбираема — жалко за умрялата жена. Но самоубийството отдавна е определено от църквата като грях, а ти си позволяваш емоции, които само опустошават душата и отслабват вярата.

Всички мислени въпроси са вече отдавна поставени и отговорите им са получени. Друга работа е, че ние не умеем да четем и там, където на нашите предшественици всичко им е било ясно като Божи ден, на нас, с нашето лукавство, ни се представя сложно и объркано. Нима смяташ разделенията и схизмите за чисто човешки? Няма ли в тях Божествена правда? А може да е обратното: това, което Бог е разделил, човек не може ли да съедини?

Не, дори не искам да чувам за такъв ход на твоите мисли. Ако, както ти казваш, се създаде обща литургия за всички християни, къде ще заповядаш да сложим тези протестанти, които въобще са се отказали в практиката си от евхаристията 65 65 Светото причастие. — Бел.прев. , както ние я разбираме? Не знам, не знам, драги Даниел. И да стане това, няма да бъде през нашия живот. По-скоро в Царството небесно. Видимо животът в Израел доста мъти твоето ясно съзнание. По-рано не си правил такива изказвания.