Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Казват, че погромът е организиран от Комитета за държавна сигурност, полски или съветски, няма значение. И милицията, и армията са били замесени. Има ли значение? Убийствата бяха извършени собственоръчно от поляците. Както и през средновековието беше пуснат слух за похищаването на християнския младенец. Кръв, маца 62 62 Маца — безквасен хляб, който играе основна роля в пасхалната вечеря и е Новозаветен символ на Христовото тяло. — Бел.прев. , еврейската пасха…

И това стана, след като почти всички евреи от Келце заминаха в лагерите на смъртта, след войната се завърнаха живи около двеста души. Заселиха се на една улица. Там, в голяма сграда, в квартирите на горните етажи се настаниха еврейските комунисти, чекисти и всички, които приветстваха новата власт, а на по-долните живееха обикновени хора. Именно върху тях се стовари погромът. Този ден Метек не беше в града, беше заминал за два дена във Варшава на прослушване, бяха го поканили в един оркестър.

Погромът започна, когато нахлуха на долните етажи в сградата. Отначало търсеха уж откраднатия младенец, а после злато. Какво злато? Всички бяха бедни. Не намериха нищо и започнаха да убиват.

Цялото семейство на Метек загина в лагерите, само Ривка, малката му сестричка, остана жива. Когато Метек се върна от Варшава, Ривка не беше вече между живите. Убитите лежаха в една барака до гарата. Извикаха го за разпознаване.

Погребаха я и Метек рече: „Гражина, не мога да остана тук. Да заминем за Палестина“. Съгласих се, Виктория. Той ми беше мъж, Анджей вече бе роден и не исках синът ми да живее в страх.

Цели пет години Метек се бореше да заминем. Не разбирахме защо другите ги пускат, а него не. После Метек се досети. Защото е от Келце и е бил в онази барака. Властта криеше истината за следвоенните погроми, а Метек бе свидетел. Имаше погроми и в Краков, и в Жешув. По-късно Метек се срещна с краковски евреи, които също не ги пускаха дълго време да заминат, по същата причина. Най-накрая, през 51-ва година, ни дадоха разрешение и ние тръгнахме.

Не мога да кажа, че в Израел ми е леко. Но и в Полша сърцето ми се разкъсваше на части от състрадание към мъжа ми. Единственото, което осмисля преместването ни, са децата — тук им е много добре.

Характерът на Метек не е лек, пък и толкова е преживял, че неговата потиснатост може да бъде разбрана. Признавам, скъпа Виктория, ние сме добри съпрузи и виждаме смисъла на съществуванието си един с друг. Разбира се, много обичаме децата си. Метек е особено привързан към дъщеря си, а аз имам по-близки отношения със сина, но с мъжа ми сме едно същество. Само благодарение на нашата любов успяхме да останем живи и през войната, и сега. Тук животът съвсем, съвсем не е лек.

Мила Виктория! Изпрати ми твоя снимка. Изпращам ти нашите — за да можем да се познаем, ако Бог реши да се видим. Може би с времето?

Толкова се радвам, че отново се появи в живота ми. Надявам се сега вече да не се изгубим една друга. Целувам те.

Твоя Гражина

Март 1965 г., Кфар Тавор

Здравей, Виктория! Вече две седмици откакто съм вкъщи, но не мога да дойда на себе си. Преди пътуването все пак си мислех, че е възможно да променя живота си, да се върна в Полша. Сега виждам, че не мога.

След смъртта на Метек, когато разбрах, че мога да замина от Израел, ме спираше само Хана, Метек я обожаваше. С Анджей никога не е имал толкова близки отношения. Анджей бе отчужден и никога няма да разберем защо отношението към баща му бе хладно. Анджей ми беше любимец. Хана, обратно, до ден-днешен си остава „татковата“ дъщеричка и вече година след смъртта на Метек продължава много да тъгува. Тя е в трудна възраст и е такава смес от слабост и отчаяна дързост. Как да я оставя сама?

След гибелта на Анджей нея няма да я вземат в армията — има такова правило — ако е останало едно дете, не го призовават. А тя спи и вижда отиването си в армията. Че и ме дразни, говори, че ще стане десантник. Тя е музикална като Метек, има хубава фигура, като моята на млади години, красива е — не е ясно на кого се е метнала. Ние с Метек никога не сме били такива красиви.

След гибелта на Анджей, след смъртта на Метек бих се върнала веднага в Полша. Но Хана! Тя обожава Израел. Цялата тукашна младеж обожава страната си. Тя никога няма да замине оттук. Пък и какво означава за нея Полша? А и каква католичка е? Макар че така ми се искаше тя да запази нашата вяра. През цялото й детство я водех на църква и тя ходеше с желание, без съпротива. И след това ме отряза като с нож. Каза ми, че иска да приеме „гиюр“ 63 63 Гиюр — предвиденият в Тората акт на превръщането на неевреин в евреин; присъединяване завинаги към еврейския народ и спазване на заповедите на Всевишния (мицвот). — Бел.ред. , т.е. да стане еврейка. По тукашния закон тя като дъщеря на християнка не се счита за еврейка, трябваше специално да приеме юдаизма.