Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Поздравявам те с Преображение! Вчера служих меса на върха на планината Тавор. Там се извисяват два храма — католически и православен, оградени един от друг с решетки. Ние намерихме място на склона на планината, малко по-ниско от върха. Мисля, че точно на мястото, където апостолите паднали на земята, поразени от видението 55 55 На върха на планината Тавор (в Галилея) се е състояло Преображението Господне (виж Матей 17:1–2). — Бел.ред. . Там се молихме. Освен постоянните ми енориаши имаше и няколко православни и две англиканки. Голяма радост.

А ръждивата решетка, която разделя двете църкви, ми се присъни. Това е решетката между Петър и Павел! И то на такова място! Не ми излиза от ума. Но доколкото дългите размисли за мен, човек лекомислен, не са много характерни, написах молба до Латинския патриарх за разрешение да се създаде тук, в Хайфа, християнски съюз от всички деноминации — за съвместна молитва. В душата си размишлявам също и за възможността за съвместна литургия. Ако се работи в тази посока, можем да видим това още докато сме живи. Не съм луд и разбирам колко много препятствия има по този път, но ако Бог поиска, то ще стане.

Братски те целувам. Твой Даниел

Скъпа Ляля!

Имам неочаквано съобщение — още през ноември във Валензее 56 56 Езеро в Швейцария. — Бел.прев. , оказвайки се с изключен телефон, неработещ компютър и хазайка, говореща единствено на фламандски, в стая с килимче за медитиране от индонезийска тапа, разбрах, че повече от всичко искам да пиша за Даниел.

Нито увлекателният митологичен сюжет, нито „Зеленый шатер“ 57 57 „Зеленый шатер“ („Зелената шатра“), роман на Л. Улицкая, издаден през 2011 г. — Бел.прев. — която вече съществува отчасти, не са важни. Само Даниел. Но напълно се отказах от документалния подход, макар да съм научила наизуст, както се полага на един слуга на документа, всички книжа, документи, публикации и спомени на стотици хора. Започнах да пиша роман, или както и да се нарича това, за човек в тези обстоятелства и с тези проблеми — днес. С целия си живот той повлича куп от неразрешени, премълчавани или крайно неудобни за всички въпроси. За ценността на живота, превърнал се в киша под краката ни; за свободата, която на много хора не е нужна; за Бога, който — колкото повече време минава, толкова повече липсва в нашия живот; за усилията да изровим Бог от овехтелите думи, от целия този църковен боклук и сам по себе си ограничен живот. Добър завой съм направила, нали?

От деня на запознанството си с Даниел се въртя около това, ти знаеш колко опити съм направила да се докосна до него. Правя още един. Този път ще се опитам да се освободя от примката на документа, от имената и фамилиите на реалните хора, които мога да засегна, да им причиня вреда и да запазя онова, което има „нечастно“ значение. Променям имената, вмъквам свои собствени измислени или полуизмислени герои, сменям ту мястото на действието, ту времето на събитията, а себе си следя строго и не си позволявам да своеволнича. Т.е. интересува ме само абсолютната истинност на казаното. Оставям за себе си правото — както винаги — на пълен неуспех. Изглежда, това е най-големият разкош, който може да си позволи авторът в условията на пазарни отношения.

Изпращам ти първата част на това, което успях да напиша. Страхувам се, че няма да се справя без твоето участие, другарско и професионално. Много неща съм ти разказвала по-рано, но ще срещнеш и съвсем непознати за теб герои, които са току-що измислени и са мекички и топли като прясно снесено яйце — знаеш ли, че черупката на яйцето вътре в кокошката е много по-мека, отколкото след излизането му от клоаката? Птиците, скъпа моя, нямат задник, а клоака. Такива са познанията ми от остатъците от моето биологично образование.

Как са дечицата и твоят Андрей? Моят Андрей отлетя за Цюрих по своите си работи. Децата са наред, не досаждат много. Голяма новина — към лятото ще имам втори внук.

Целувам те.

Л.

Септември 1965 г., Хайфа

Скъпа мамо! Поздравявам те за рождения ти ден. За съжаление, не можах да ти се обадя по телефона, защото ние с Даниел пътувахме за Йерусалим, ходихме при различни началства там: в съвета за религиозните дела, в Латинския патриархат, наложи се дори да отидем на прием при един руски архимандрит — всичко това е свързано с един удивителен план. Не зная дали ще се получи, но много би ми се искало. Ще ти опиша всичко в подробности после. Сега за твоите работи.