Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

От последното ти писмо знам, че изследванията ти са нормални. Слава богу! Разбира се, ужасно е, че се разболя така тежко, но аз виждам в това и нещо добро — никога не сме имали с теб такива сърдечни отношения. За месеца, който прекарах с теб, започнах да те разбирам много по-добре. И чувствам, че и ти ме разбираш по-добре. Нима за да се разбираме по-добре една друга, трябваше да заплатим такава цена?

Молиш да ти пиша подробно какво правя. Трудно е да ти отговоря — правя много неща, но далеч не всички имат смисъл. Брат Даниел — за него колкото повече знаеш, толкова повече ти се иска да разказваш — постоянно ми се надсмива и ме дразни. Той казва, че махам с ръце като вятърна мелница, но от мен се сипе не брашно, а носни кърпички, портмонета и химикалки…

Наистина миналата седмица отново си загубих портмонето, но в него имаше само 15 лири. За щастие, същия ден сутринта бях отнесла 300 на едно нуждаещо се семейство и 800 преведох за обучението на едно момиче. Миналия месец дойде дарение от Германия и можахме да си изплатим дълга за електричеството. Плащаме тока в арабската църква — тяхната служба е сутрешна и не палят лампи, а нашата е вечерна и не можем без светлина. Откакто ни разрешиха да служим при тях, сметките за ток се увеличиха четири пъти.

Сега за нашия план. Преди известно време ходихме на екскурзия до планината Кармел — Даниел водеше десетина души от младите ни енориаши, разбира се, отидох и аз. Чудесно място, старинно друзко село. Едва ли си чувала за друзите. Те са рядък народ, не приличат на никого. Даниел каза, че произлизат от мюсюлманите, но почитат неизвестния за тях Ал-Хаким 58 58 Ал-Хаким би Амр Аллах (996–1021), наричан „лудият халиф“, станал халиф на Северна Африка и Египет на 15-годишна възраст; започва гонения над евреи и християни. Разрушава църквата на Светата гробница (на Исус Христос) в Йерусалим и забранява християните да отиват на поклонение на Божи гроб. — Бел.ред. , който много напомня на Исус, и като християните очакват Второто пришествие. Държат вярата си в тайна. Почитат Тората, Новия завет и Корана, а имат и някакви свои книги, секретни. И даже имат някакъв особен принцип — забравих как се казва, — който им препоръчва да крият истинските си възгледи и външно да се приспособяват към нравите и религията на обкръжението си. Както винаги, Даниел разказва много интересно. В селото не влязохме, качихме се по-високо в планината…

По тези места задължително е имало нещо в древността. Недалече от селото Даниел ни показа разрушени останки от стара църква и ние си помислихме колко хубаво би било да я приспособим за себе си — нали си имаме общност, а нямаме помещение. Бихме си построили всичко сами. Действително тук няма нито водопровод, нито електричество, най-близкият извор е при друзите. И електрическата мрежа свършва при тях. Без ток може да се живее някак си, но без вода не. Даниел каза, че ще опита да поговори със старейшината на селото, може да ни разрешат да отклоним водата — ако това начинание се осъществи, ще бъде гениално: ще можем да напуснем Хайфа, да живеем тук самостоятелно, а Даниел ще стига пеш до манастира, пет километра, приятна разходка. Ако се пътува с кола, се заобикаля почти трийсет километра.

Да, Даниел каза още, че е по-лесно да получи вода от друзите, отколкото разрешение от църковното началство. Затова и ходихме да ходатайстваме. Тези дни той ще отиде при старейшината на друзите. Исках да отида заедно с него, но той смята, че е по-добре да отиде сам, после подробно ще ми разкаже всичко.

Пиша и чувствам, че забравям нещо важно: Даниел ми каза, че с моя напълно приличен иврит мога да постъпя в университет. Обеща да потърси пари. Там има подготвително отделение — нарича се мехина. Има задочен курс: трябва да се идва на очни лекции веднъж в месеца за няколко дена, а в останалото време се подготвяш самостоятелно. След тази първа година те прехвърлят в първи курс юдаистика. Много бих искала.

Край, трябва да лягам, утре ставам в пет сутринта. Целувам те. Поздрави на всички в семейството. Твоя Хилда.

Не успях да пусна писмото. Току-що Даниел се върна от друзите. Много е доволен.

Най-важното, разрешили са да се отклони водата. И разказът за тях е много интересен. Селото е доста голямо, къщите са съвременни, всичко е много чистичко. В един двор под навеса седял старец, шиел нещо с голяма игла, явно е седлар. Даниел попитал първия срещнат за старейшината и човекът веднага го повел към къщата си — да го почерпи. Оказало се, че старейшината в селото е учителят, който по това време бил на занятия в училището. Докато разговаряли, младежът сварил кафе. Зад къщата се чувала тиха суетня. Както после станало ясно, колели агне за пилаф. Изпили кафето и стопанинът на дома — Салим, повел Даниел из селото. Първото място, което му показал, било гробището. Дванадесет души от селото са загинали, един полковник, няколко офицери и войничета. Показвал му с гордост — ние сме военен народ. Странно, защото на вид са много мирни хора, селяни — градините и лозята им са толкова хубави. Тръгнали по-нататък и Даниел попитал защо нямат джамия или нещо такова. Джамии нямат, а имат „кхалва“, дом за молитви. Мюсюлманите не ги признават за свои, защото освен Корана и Библията имат и други, свои собствени свещени книги, които пазят в тайна от всички. И имат особена доктрина, удивителна, нарича се „такия“. Тайно учение, само за друзите.