Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Старейшината им, посветен в тази тайна доктрина, я предава устно само на достойните. Но главният принцип в живота им е да живеят в мир с религията на страната, която обитават. Те нямат родина — родина им е тяхното учение. Даниел ми каза натъжен: „Ето, Хилда, така би трябвало да бъде и при християните, така са искали. Само че не се получило. А при друзите се е получило. Те приемат изменящите се външни закони на света, но живеят по своите вътрешни непоклатими закони“.

Те считат още, че Бог има седем превъплъщения: в Адам, в Ной, в Авраам, в Мойсей, в Исус, в Мохамед и в техния свят фатимидски шейх Хаким… Проповядвали са учението до XI век, след това се е случило „Затваряне на вратите“ 59 59 През 1043 г. се затворила Вратата на проповедите и заедно с нея за целия свят се затворила религията на муахидуните. — Бел.ред. и оттам насетне не може да се стане друз; те наричат себе си „муахидуни“. Друз можеш само да се родиш. Това е затворена религия — можеш да я напуснеш, но не и да влезеш в нея. Няма никакъв прозелитизъм 60 60 Прозелитизъм — вид политика на една вяра да разпространява и разпростира своето учение и да привлича хора извън паството си. — Бел.ред. . Вратата се е затворила.

После дошъл „уккал“ — техният старейшина и учител. Много стар и приветлив. Седнали да ядат пилаф.

Вино не пият — само вода и сок. Най-накрая, когато Даниел казал, че иска да възстанови църквата в планината, но там няма вода, старейшината отговорил, че вода има. Преди много време е имало извор, но се изгубил. Би могъл да го намери. Ако ли не, то те ще дадат от своята вода. Земята там не е друзка, а арабска. До 1948 г. на това място е имало арабско село, което се изселило. А самите развалини са много стари, още кръстоносците са построили там първия християнски храм. Що се отнася до друзкото село, него вече го е имало в онези времена. Даниел се съмнява в това. Старейшината твърдял, че когато друзите са дошли по тези места от Египет, още не е имало храм. Строили са го по тяхно време. Даниел казва, че това е правдоподобно, друзите, както и евреите, са произлезли от Египет, само че много по-късно. Стана ми забавно, той говори така, сякаш е видял всичко това със собствените си очи.

— Стройте — казал му старейшината на друзите. — Ние не сме врагове на никого, нито на юдеите, нито на християните, нито на мюсюлманите. Но сме граждани на тази страна и я защитаваме.

Ето какъв народ, майко. Старейшината се казва Керим. Тези дни Даниел ще ме запознае с друзки строител, който ще ни помага при възстановяването на храма. Те, както и арабите, са добри строители. Аз ще бъда началник на строежа! Можеш ли да си представиш? Трябва да подготвя проект, да изчисля разходите, да намеря пари и работници. Кажи, моля те, за това на пастрока ми и ми пиши как е реагирал! Целувам те. Хилда.

1961 г., Кфар Павор

Скъпа Виктория! Колко ме зарадва с твоето писмо! Любимата ми приятелка от училище, четири години седяхме на един чин. С теб са свързани най-приятните ми спомени от детството. Помниш ли как поставихме пиеса в началното училище? А как избягахме от вкъщи и се изгубихме? А как братчето ми беше влюбено в теб? Бях сигурна, че семейството ви е заминало за Русия. Какво щастие е, че сте оживели и сте се върнали. Щастие е, че си ме открила. Щастие е, че сте получили квартира след толкова години на мъки. Колко много искам да те видя! Мога да си представя какво сте преживели след интернирането ви в Русия. Това е било в края на 44-та? Или вече през 45-а? Ние до края на 51-ва живяхме в Келце.

Изминаха повече от десет години, откакто заминахме за Израел, а понякога ми се струва, че това се е случило отдавна-отдавна и онзи живот е останал някъде далече. През тези години само веднъж съм била в Полша, когато умря мама. Сама разбираш що за пътуване беше — само печал и горчилка. Мама така и не ми прости за Метек. Тъгувам много. Понякога сънувам, че с брат ми сме на гости у баба в Закопане. Спомням си Краков, където отидохме от училището. А Келце се старая да не си спомням — много е тежко.

Разбира се, казах на Метек за твоята покана да ви дойдем на гости, но той само рече: „Никога, Гражина, никога няма да отида там. Ако искаш, тръгвай сама“.

Той има сложна позиция спрямо Полша: в културно отношение е поляк, знае полската поезия наизуст, Шопен е бог за него. Но не може да прости на поляците Погрома в Келце 61 61 Най-големият следвоеннен погром над еврейското население в Полша на 4 юли 1946 г.; 40 евреи (и двама поляци) са убити, а други 80 са ранени. — Бел.прев. . Казва, че погубването на шест милиона евреи е космическа катастрофа, някакво злодеяние на планетите, а виж, тези 42 евреи, които загинаха в Келце вече след войната, през юли 46-а, лежат върху съвестта на поляците. Чували ли сте за тези събития, или до вас в Русия това не е достигнало?