Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

В последните години от живота си Даниел ме наричаше „дъще“. А теб, Ева?

Декември 1966 г.

Елдар е направил такава хубава маса, около която могат да се поберат много хора. Благодаря ти, Елдар. Оставете чиниите в легена, после ще ги измием. Чашите не махайте. Може на някого да му се допие. Да. Хилда ще ни приготви чай, а Муса ще свари кафе, той го прави най-добре. И за мен една чашка, нали?

Миналата седмица съпровождах поклонници и попаднах на гробище в Йерусалим, под стария град, където се правят разкопки. Там ни показаха много интересно погребение от втори век, където заедно са погребани евреи и християни — членове на едно семейство. Това е период на едновременното съществуване на еврейското християнство и юдаизма, когато в синагогите са се молели всички заедно и помежду им не е имало конфликт. Наистина евреите — ученици и последователи на Христа, още не са се наричали християни. Обаче ранното християнство е било свързано по най-тесен начин с юдейската среда от онова време поне заради факта, че самият Исус е произхождал именно от тази среда. Исус е имал майка юдейка, Мириам, говорил е древноеврейски и арамейски. Когато е бил на осем дни, е бил извършен обред по обрязването му. Както знаем от текстовете на Новия завет, Исус е спазвал съботата и е посещавал Храма. Както доказват съвременните познавачи на юдейската писменост от онова време, излагал е учението си на същия език, давал е същите примери, както и равините от тази епоха.

През първи век все още са били живи много участници и свидетели на събитията, били са живи и най-близките роднини на Исус, самата Мириам е била жива. След смъртта и Възкресението на Учителя апостолите Петър, Яков и Йоан избрали за епископ Яков, брат на Исус, който възглавил Йерусалимската община.

За апостолите Възкресението на Исус е есхатологично събитие 68 68 Есхатология е област в теологията, която разглежда „последните“ събития от историята на човечеството: края на света, изкуплението, задгробния живот, съдбата на Земята и човечеството; катастрофите, които сполетяват народа на Израел поради непокорството им спрямо законите и волята на Бог. — Бел.ред. , за което са известявали пророците на Израел. Затова учениците на Христос призовали всички юдеи да признаят, че именно те самите са истинският Израил — съобщността на Новия завет. И тук те се сблъскват с упоритата, непрекъсната враждебност на официалния юдаизъм. Тогава апостолите създали особена група, съществуваща вътре в юдаизма заедно с други юдейски секти. Но са останали верни на предписанията на Закона и на богослужението в храма.

През 49-а година от Христа на Йерусалимския събор 69 69 Йерусалимският събор, наричан също и Апостолският (44–49), е събиране на апостолите на Йерусалимската древна община с Павел от Тарсус и неговите придружители. Взети са важни решения за новата християнска религия, напр. за Кръщението и че езичниците не е нужно да се обрязват и да спазват 365-те табута, за да станат християни. — Бел.ред. бил узаконен обичай, според който превърналите се от езичници в християни, „езичнохристияни“, са длъжни да спазват само Заповедите на Ной — числото Седем, Седемте закона, „Бней ноах“. Те не са били задължени да спазват обрязването и да изпълняват други предписания на юдейския Закон. Апостол Павел е считал, че юдеохристияните не са длъжни да се придържат към древните правила; например могат да не спазват забраната да се хранят заедно с езичници, а да споделят трапезата си с необрязаните християни. Но много юдеохристияни не били съгласни с такова решение.

Това станало причина за спора, възникнал в Антиохия през същата 49-а година. Според разбирането на апостол Павел обрязването, спазването на съботата и храмовото богослужение се отменят дори за юдеите, а християнството се освобождава от юдейската политико-религиозна среда и се отваря за други народи. Помните ли видението на апостол Петър върху покрива на къщата на кожаря Яфо — от небето се спуска нещо като голямо платнище, привързано в четирите краища, с животни, приемани от юдеите за „нечисти“, и се чува глас: „Което Бог е очистил, ти не считай за нечисто!“. 70 70 Деяния 10:15. — Бел.ред.

Именно тук се забелязва разклонението — Йерусалимската църква не къса с юдаизма, а учението на апостол Павел води към този разрив, който скоро става факт, но вече след неговата смърт.