Невъзможно е да си представим християнството без Тората. Новият завет се е родил от Тората.
По-късно юдеи и християни прекратили молитвеното си общение и започнали да се молят в отделни помещения. Постепенно при християните започнали да се появяват текстове от нов тип, насочени срещу юдаизма и евреите. Тук има огромно поле за изследване. Ще се върнем към този въпрос, когато говорим за литургията.
3. За литургията. Особено важна точка. Съществува паралел между еврейската пасхална служба и християнската меса (сравнете текстовете на пасхалната агада 76 76 Ритуалът на масата, наречен „Седер“, с който започва еврейската Пасха, повелява, след като се скрие слънцето, еврейските семейства да се съберат на празнична трапеза, за да четат заедно Агада (или Хагада, Устен Закон) — книга, която разказва за освобождението на синовете на Израел от 400-годишното египетско робство. — Бел.прев.
и месата, много е интересно!). Християнската литургия е свързана с еврейската пасхална служба по най-тесен начин. Всичко, което казвам сега, има откъслечен характер. Просто напомням основни положения, общите места. Но ви призовавам да разглеждате всичкото това критически, творчески.
Призовавам ви да проверявате и оспорвате всичко. Знанието, придобито без лично усилие, без лично напрежение, е мъртво знание. Само когато е преминало през собствената ти глава, става твое достояние.
И така: текстовият анализ на пасхалната еврейска служба и съвременната литургия както на Западната, така и на Източната църква посочва структурна връзка между тях, а също и използване на едни и същи молитви и в двете богослужения. Прегледайте внимателно записките на лекциите си по тази тема. Сега няма да се повтарям.
Отделен въпрос, който се изследва постоянно и от юдейските, и от християнските автори е: антисемитският характер на някои християнски текстове, особено във времето на Страстната седмица, т.е. в навечерието на Пасха.
Вторият ватикански събор от 1962–1965 година изключва мнозинството от тези текстове, в частност написаните от бащите на Църквата, например от Йоан Златоуст.
Източните църкви се отнасят отрицателно към такива изключвания на текстове, в много православни църкви те се четат и до днес.
Тази тема е болезнена, тя нанася удар върху някои крупни авторитети както в християнството, така и в юдейското богословие. В трудовете на Маймонид, известен от еврейските източници като Моше Бен Маймун или Рамбам 77 77 Моше бен Маймун (1135–1204) е известен еврейски философ, лекар, равин, изследовател на Петокнижието и законотворец. — Бел.прев.
, юдейски учител и коментатор от XII век, се срещат остри упреци срещу християните, толкова малко обосновани, както и антиеврейските изказвания на някои бащи на Църквата.
Тук се е задълбочавала пропастта между юдейския и християнския свят. Тя е огромна, но на мен не ми се вижда непреодолима. Работата с тези материали изисква знания, честност, откритост и смелост. Както е казал бащата на Църквата Григорий Велики — ако истината може да предизвика скандал, по-добре е да допуснем скандала, отколкото да отричаме истината.
Драги студенти! Последното, което искам да ви кажа, е, че да се вземе изпитът по този предмет е практически невъзможно. В него е преплетена религиозната история и историята на човешкия род. Трагедията на еврейството и трагедията на Европа. Сърцето на историята бие именно тук. Затова няма да имате изпит. Ще направим събеседване. С всеки от вас ще поговорим за това, което му се е сторило най-същественото в моя курс. Ако искате, подгответе си тезиси в писмен вид. Това е разумно, особено за студентите, които идват отдалече. Може да направите сравнителен анализ на документите. Например ти, Арад, като етиопски евреин, би могъл да вземеш текстовете на етиопските християни, аз притежавам интересни такива текстове, и да ги сравниш с еврейските от този период. Да, да! Непременно го направи! Сега се разделяме с вас за една седмица, след това ви очаквам в съответствие с разписанието.
Бележка отдолу: За Нойхауз се разнася анекдот, че на събеседването попитал студентка колко канонични Евангелия съществуват. Тя не знаела. Той не й задал повече въпроси и й дал зачота. А когато го попитали защо е постъпил така, той отвърнал — тя не отговори само на един въпрос.
1967 г., Хайфа
Писмо от Даниел Щайн до Владислав Клех
Драги братко В.! Както виждаш, дълго запрягах! Затова пък така добре препуснах, че си счупих крака. Гипсираха ме и ме пуснаха, но по-късно стана ясно, че гипсът е сложен неправилно; наложи се да се направи операция. Така че трябва да прекарам няколко дена в болница, която се оказа великолепен санаториум. Тази спирка насред препускането ми дава пълна почивка. При това кракът ме боли, тъй че имам усещането за бягство от задълженията си. Най-сетне мога да ти напиша подробно писмо за сегашното си настроение. Преди самото заминаване от Краков за Израел настоятелят на нашия манастир ми говореше, че за католическия свещеник Израел е още по-трънливо поле за дейност от следвоенна Полша; че християнската мисионерска работа е невъзможна сред израелските евреи. Строго казано, тя дори е забранена от закона.
Читать дальше