Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Но като енорийски свещеник постоянно се сблъсквам с проблемите вътре в моята малка съобщност. Полските жени и децата им, унгарците, румънците и отделни хора, несвикнали да живеят в своите „национални“ домове, но придържащи се все още към „домашните“ си традиции, преминават културната асимилация в новата страна с огромни усилия. Що се отнася до евреите — католици и останалия свят, те по правило също не се чувстват особено уютно в средата, в която живеят. Но на моите им е особено неуютно.

Само тук, в Израел, в това стълпотворение от народи се убедих с очите си, че на практика свещеникът работи не с абстрактните хора, а с представители на определен народ и всеки народ има свой собствен, национален път към Христос и по този начин в народното съзнание изникват Христос-италианецът, Христос-полякът, Христос-гъркът, Христос-руснакът.

Аз трябва да търся на тази земя, сред народа, към който принадлежа, Христа-юдея. Излишно е да казвам, че Този, в името на Когото апостол Павел е обявил, че земната националност, социалните различия и даже полът нямат значение, в историческата реалност е бил именно юдей.

Запознах се с млад етиопски епископ. Говореше важни неща: „Африканците не могат да приемат европейското християнство. Църквата живее в своя етнос и не трябва на всички да се налага римската интерпретация. Цар Давид е танцувал пред престола. И африканецът е готов да танцува. Ние сме по-древна църква от римската. Искаме да бъдем такива, каквито сме. Учил съм в Рим, много години се молех в римските църкви. Но моите чернокожи енориаши нямат този опит, защо трябва да изисквам от тях да се откажат от природата си, да настоявам да се придържат към Римската църква? Църквата не трябва да бъде толкова централизирана. Универсализмът е в местната свобода!“.

Тук съм съгласен с него. Етиопската църква се е формирала до разделянето на Източно и Западно християнство — какво я засягат проблемите, възникнали след това?

Готов съм да споделя тази гледна точка, но вече не като етиопец, а като евреин. Ако бях в Полша, това изобщо нямаше да ми мине през ума. Знаеш, че тогава в Беларус при немците исках да изглеждам немец, в Полша бях почти поляк, а тук в Израел е съвсем очевидно, че аз съм евреин.

И още: когато показвах на двама семинаристи от Рим планината Кармел, се натъкнахме на едно друзко 49 49 Друзите са племе, изповядващо особена разновидност на мюсюлманската религия, в която почита и Мойсей, и Исус Христос. Те сами се наричат „муахидуни“, т.е. вярващи в единния Бог. — Бел.ред. селище и по-нагоре в планината намерихме изоставена църква. До нея в колибка някога са живеели двама монаси, но сега няма никого. Не може да се разбере кого да молиш за разрешение. Събрах своята енория и започнахме да чистим: изнесохме всички вехтории и боклуци. Поставихме дванадесет камъка за олтар. Разбира се, необходими са много пари, за да се приведе всичко във вид, годен за извършване на служби. Засега съм написал писма до местното началство за разрешение да възстановим църквата.

Впрочем получих израелско гражданство — по съвсем друг начин от този, по който исках да стане това. Дадоха ми натурализация на основата на тукашното ми пребиваване, но не ме записаха като евреин. Май че ти писах вече за този факт. След като загубих делото, внесоха поправка в закона — сега евреин се нарича роденият от еврейска майка, считащ себе си за евреин и не приел друго вероизповедание. Т.е. стана още по-лошо — сега при влизането си в Израел имигрантът е длъжен да отговори на въпрос какво вероизповедание има; по новия закон на евреите християни може да бъде отказано гражданство. Ето какво постигнах!

В удостоверението ми за самоличност е написано: „националност — неопределена“!

Драги ми Владек, тук има много работа; толкова много, че понякога не успявам да мисля. Защо Господ е устроил така моя живот: когато бях млад, се криех от немците при монахините в един опустошен манастир година и половина, не смеейки да си подам носа навън, и имах повече време за мислене, отколкото мисли. Сега непрекъснато чувствам липсата на това „празно“ време. За четене също не ми остава кой знае колко. А, във връзка с четенето имам молба: ако ти попаднат трудовете на английския библеист Харолд Роули 50 50 Харолд Хенри Роули (1890–1969) — английски учен библеист, професор и почетен доктор на редица европейски университети. Специалист по Стария завет. — Бел.прев. , но не за апокалипсиса, а старата му книга за вярата на Израил, изпрати ми я, моля те. Намерих нещо споменато за нея, но без библиографска препратка.