Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Не исках да работя за полицията. Имах една нощ, за да реша. Страшно бе да се помисли — аз, евреинът, да сътруднича на полицията. Но още тогава ми дойде наум, че работейки със Семено̀вич, вероятно ще мога да спася някого от тези, които преследва полицията. Да направя поне нещичко за хората, нуждаещи се от помощ. Беларусите бяха много беден и угнетен народ, бояха се от началството и дори такава нищожна длъжност като преводач в беларуската полиция изглеждаше в техните очи значима. Тази длъжност даваше определено влияние.

И аз взех решение да работя за Семено̀вич и колкото и да е странно, изпитах облекчение: даже заемайки тази малка длъжност, можех да бъда полезен на местните жители, на онези, които се нуждаят от помощ. Мнозина просто не разбираха какво искат от тях и заради това ги наказваха. Тази възможност ми връщаше достойнството; само по този начин, правейки нещо за другите, можех да спася съвестта си и своята личност. От първата минута на новата си служба разбирах, че най-малката грешка ме заплашва със смърт.

Започнах да изпълнявам задълженията си на преводач между немската жандармерия, беларуската полиция и местното население. Свалих от себе си последното еврейско „наследство“ — дрехите на разстреляните евреи от полицейския склад. Облякох черен офицерски мундир със сиви маншети и яка, галифе 47 47 Галифѐ (от фр. Galliffet) — популярни у нас под името бричове. По името на френския генерал Гастон Галифе (1830–1909), който ги въвежда като униформа за кавалеристите. — Бел.прев. , ботуши и черна фуражка, но без изображението на череп. Дори ми дадоха оръжие.

Черна униформа имаха частите на СС, нашата се отличаваше само по сивите маншети и яка.

Фактически станах немски полицай с чин унтер-офицер. Постъпих на военна служба с този чин, с който моят баща я е завършил. Никой не можеше да предвиди такъв обрат на съдбата. Бе декември 41-ва година. Бях на деветнайсет. Бях жив и това бе чудо.

Юни 1965 г., Хайфа

ДРАГИ ЕНОРИАШИ,

НА 15 ЮНИ ОТ 7 ЧАСА ВЕЧЕРТА ЩЕ ИМА СРЕЩА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА АМЕРИКАНСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ „ЕВРЕИ ЗА ИСУС“.

ХИЛДА

ДРАГИ ЕНОРИАШИ,

ОРГАНИЗИРА СЕ СЕМЕЙНО ПЪТУВАНЕ ДО ТАБХА 48 48 Табха е местност на северния бряг на Галилейското езеро. Тук се намира Планината на Блаженствата, където Исус произнася прочутата си проповед. — Бел.ред. НА ПРАЗНИКА НА ПЕТЪР И ПАВЕЛ. СБОРЕН ПУНКТ ПРЕД ЦЪРКВАТА В 7 ЧАСА СУТРИНТА.

ХИЛДА

ДРАГИ ЕНОРИАШИ,

ЗА НОВИЯ ДОМ ЗА ВЪЗРАСТНИ ХОРА СА НЕОБХОДИМИ ОТОПЛИТЕЛЕН УРЕД, СГЪВАЕМО ЛЕГЛО И НЯКОЛКО ТЕНДЖЕРИ С ГОЛЯМ РАЗМЕР.

ХИЛДА

ДРАГИ ЕНОРИАШИ,

ЗАНЯТИЯТА И ЧЕТЕНИЯТА НА СВЕТОТО ПИСАНИЕ СЕ ОТМЕНЯТ ПОРАДИ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ ДАНИЕЛ. ВМЕСТО НЕГО ПРИ НАС ПРИСТИГА ПРОФЕСОРЪТ ОТ ЙЕРУСАЛИМСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ХАИМ АРТМАН, КОЙТО ЩЕ РАЗКАЖЕ ЗА БИБЛЕЙСКАТА АРХЕОЛОГИЯ. МНОГО Е ИНТЕРЕСНО.

ХИЛДА

РАЗПОЛАГАМЕ С ДВУЕТАЖНО ДЕТСКО КРЕВАТЧЕ. АКО Е НЕОБХОДИМО НА НЯКОГО, ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ ХИЛДА.

ДЕТСКИ ЧАС — ЗАНИМАНИЯ ПО РИСУВАНЕ.

ХИЛДА

1964 г., Хайфа

Драги братко! Дълго време не отговарях на писмото ти и не ти благодарих за изпратените списания. Много ти благодаря! За съжаление, още не съм ги прочел. Тук се озовах в кръга на абсолютно различни проблеми, много далечни от теоретичните и богословските. Впрочем отдавна знаем, че богословските проблеми винаги отразяват онези житейски положения, в които се намират Църквата и хората в нея. Хората, които ме заобикалят — трудно е да ги наречеш енориаши в предишното разбиране на тази дума, поставят пред мен съвсем нови въпроси. Когато работех в Полша, имах работа с полски католици, възпитани в определени традиции в рамките на националната култура. Картината, която наблюдавам тук, е коренно различна. Знаейки, че Църквата е католична, невинаги осъзнаваме, че в практическия смисъл винаги имаме работа с етнорелигия. Християнската среда, която се е формирала в Израел, е извънредно разнородна, състои се от множество църкви със свои традиции и разбирания: дори католиците са много разнородни. Освен с моите събратя — кармелитите, се налага да общувам с маронити, мелкити и с много други разновидности, представени тук от различни християнски организации, включително от монашеските общини на „Малки братя на Исус“ и „Малки сестри на Исус“; всеки от тези клонове има свои особени черти и свое виждане. Например сред „малките братя и сестри“ има пропалестински и произраелски, които имат помежду си специфични разногласия. Даже наскоро закриха едно такова Йерусалимско братство: много е тежко да живееш с араби, без да споделяш тяхната ненавист към евреите. Да не говоря за разнообразието при православните, между които също няма никакво съгласие; църквата на Московската патриаршия се намира в дълбок конфликт с чуждестранните и така нататък до безкрай. Дори не се и опитвам да обхвана цялата картина.