Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Веднъж при нас пристигна братовчедката на майка ми от Швет. От нея научих, че дядо ми се е самоубил седмица преди капитулацията на Германия. Тя ми каза и фамилията му. Ако не се беше застрелял, сигурно са щели да го обесят като военнопрестъпник. Тогава разбрах, че искам да посветя своя живот в помощ на евреите. Разбира се, историческата вина на немците е огромна, аз като немкиня я споделям. Сега желая да работя за държавата Израел.

Аз съм католичка, участвала съм в детското църковно движение и когато проявих желание за църковните курсове, веднага ми дадоха препоръка. Сега ги завърших, преминах практика за работа с трудни деца и работих три месеца в хоспис. Опитът ми не е голям, но съм готова да се уча. Имам още някакви познания в счетоводната работа и вече доста приличен иврит. Не се реших да Ви пиша на иврит, защото не исках да получите писмо с грешки, пък и ми е по-лесно да изразявам мислите си на немски.

Аз съм на двадесет години. Силна съм физически. Мога да работя и с деца, и със стари хора. Нямам добро образование. Едно време мислех да постъпя в университет. Но сега ми се струва, че това не е задължително. Чакам отговора Ви и съм готова незабавно да пристигна в Хайфа, за да започна да работя с Вас. С уважение, Хилда Енгел.

Март 1964 г., Хайфа

Скъпа Хилда! Ти си ми писала на немски, а аз ти отговарям на иврит: тъкмо ще се упражниш. Написала си ми много хубаво писмо, разбрах всичко. Бих се радвал да работя с теб, но ние сме много малка енория, нямаме никакви пари, за да ти плащаме заплата. А как ще живееш без нея? Самият аз живея в манастира. На теб ще ти се наложи да наемеш квартира. Затова си мисля така: ако в мисията имаш свободно време, винаги можеш да дойдеш в Хайфа, да се запознаеш с нашите енориаши, да пообщуваш с тях. Обикновено след службата прекарваме няколко часа заедно — скромна трапеза, понякога съвместно четене на Евангелието, после различни разговори. Звънни ми по телефона, когато смяташ да дойдеш, и ще те посрещна на автогарата. Иначе няма да ни намериш лесно. Бог да е с теб! Брат Даниел. Предпочитам такова обръщение към себе си, ако не възразяваш.

Май 1964 г., Йерусалим

Скъпи брат Даниел! Майка ми винаги е казвала, че упорството ми пробива стени. Написах писмо до мюнхенската ни управа, после им звънях три пъти и те ми обещаха, че ще се постараят да направят така, моята щатна бройка (помощник на пастора) да бъде прехвърлена от Йерусалим в Хайфа. Казах, че съм научила иврит, но не зная арабски и това създава трудности в общуването с местните католици, които са само и единствено араби. Обещаха ми да не се бавят с отговора, но молят да им напишеш писмо, че наистина съм ти необходима в твоята църква. По-долу ще намериш адреса, на който трябва да пишеш. И тогава след месец ще бъда в Хайфа. Ура! Хилда.

Да! Звънях на майка си, казах й, че ще работя като помощник на свещеника в еврейска църква, а тя ми рече, че съм луда. Помислила си, че ще работя в синагога! Оставих я със заблуждението й, не обясних повече нищо. Нека да си мисли така.

Юни 1964 г., Хайфа

Миличка! Забравила си половината от нещата си — пуловер, една обувка (интересно дали втората е била на крака ти, или имаш в запас още един чифт?), учебник по иврит, а също детективски роман на английски с много лошо качество. Като събрах всички тези вещи на една купчинка, реших, че да си помощник-свещеник е твоето истинско призвание.

С любов, брат Д.

Ноември 1990 г., Фрайбург

Ние знаем, че много съвременни християни не извършват съвместни богослужения, защото са се разделили исторически заради богословски разногласия. Някога единната църква е била разделена на три главни — католическа, православна и протестантска. А има още множество малки църкви, някои наброяват едва няколкостотин членове, но те нямат литургично общуване с другите християни — не се молят заедно, не извършват съвместни богослужения. Такива разколи в средите на християните, наричани схизми, понякога са били много остри и дори са водели до религиозни войни.

Евреите също са преживели такъв разкол в края на XVIII век. Тогава възникнали две течения — хасиди и митнагдим, традиционалистите. Те не са се признавали взаимно, макар да не се е стигнало до война. Еврейските жители на Полша са принадлежали основно към хасидския свят, а Вилно (тогава така наричали Вилнюс) си е останал „традиционен“ град. Хасидите били мистици, изпадали са в молитвен екстаз, при това са отдавали голямо значение на изучаването на Кабала и са очаквали скорошното идване на Месията. Последното сродява хасидите с някои християнски секти.