Не мога да настоявам да прочетеш цялата книга, но съм направил ксерокопие на няколко страници, които навремето с голям труд измъкнах от архивите. Там се говори за събития, станали малко преди твоето раждане — ти сама се беше оплаквала, че майка ти не иска да ти каже нищо. Ти си безжалостна към Рита, но не знаеш какво й се е наложило да понесе. Аз искам да знаеш. Целувам те. Твой Павел.
1956 г., Лвов.
Ксерокопия от архива на НКВД 38 38 НКВД — Народен комисариат по вътрешните работи на СССР, тясно свързан с тайната полиция; през 1946 г. е преобразуван в Министерство на вътрешните работи. — Бел.прев.
(Централна картотека, №4984)
Заповед №01/1 на Лвовския градски затвор (Бригитка) от 5.10.1939 г.
Да се освободят всички затворници, излежаващи наказания с присъди по политически параграфи и явяващи се членове на полските социалистически партии и организации. Прилага се списък от 19 човека.
И.д. началник на затвора: капитан от НКВД А.М. Ракитин(подпис)
Дата: 5 октомври 1939 г.
АВТОБИОГРАФИЯ
Аз, Рита Ковач (Двойра Брин), съм родена на 2 септември 1908 г. в бедно еврейско семейство във Варшава. През 1925 г. постъпих във висшето училище на Муха Скочевска със специалност „възпитател“. За нещастие, многочислените арести и лежане по затворите не ми позволиха да завърша обучението си.
През 1925 г., докато учех във висшето училище, постъпих в редовете на революционната младежка организация „Гринс“.
През 1926 г. влязох в КСМ (полския комсомол) и организирах кръжок за просвета към една от болниците във Варшава.
През 1927 г. станах секретар на районния комитет във Воля, предградие на Варшава. Като избрана на поста секретар на младежката група участвах в събранията на Комунистическата партия на Полша. В периода на разногласия между „болшевики“ и „меншевики“ подкрепях меншевиките.
През март 1928 г. бях задържана и арестувана по време на демонстрация на групата работници от завод „Почиск“ и бях осъдена на две години затвор. Лежах в женския затвор „Сърбия“ във Варшава и в затвора в град Ломжа.
През март 1930 г. бях освободена. Присъединих се към регионалния комитет на КСМ и станах секретар на антивоенната секция.
През октомври 1930 г. се прехвърлих в Лодз и открих просветителски кръжок в болничната каса. В Лодз бях секретар на райкома и член на воеводския комитет.
През януари 1931 г. бях отново арестувана и осъдена на три години затвор. Наказанието си излежавах в затвора в град Серадз, където бях секретар на затворническата комунистическа организация. След освобождаването ми през 34-та година станах партиен работник — отначало секретар на Ченстоховския комитет, след това на този в Лодз.
През ноември 1934 г. бях арестувана, но освободена след 2 месеца.
През януари 1935 г. постъпих в КПЗУ (Комунистическата партия на Западна Украйна). Станах секретар на КСМ на град Лвов и съседните райони (Дрогобич, Станислав, Стрий).
През септември 36-а отново бях арестувана. Бях осъдена на десет години затвор. През ноември 1936 г. в затвора „Бригитка“ родих сина си Витолд.
През април 1937 г. заедно със сина си бях прехвърлена в затвора „Фордон“ край Варшава. И в двата затвора бях ръководител на комунистическите организации.
През януари 39-а бях върната отново в лвовския затвор „Бригитка“, откъдето бях освободена след идването на Съветската армия.
Рита Ковач
ЗАЯВЛЕНИЕ
До Градската партийна организация на гр. Лвов От Рита Ковач
Във връзка с освобождаването на Източна Полша и предаването на тези територии към СССР, като предполагам, че жителите автоматично придобиват съветско гражданство, аз, Рита Ковач, членуваща в редовете на КСМ от 1926 година, моля да бъда приета в редовете на ВКП(б) 39 39 Всесъюзна комунистическа партия (болшевики) — от 1925 г. Преименувана в Комунистическа партия на Съветския съюз (КПСС) на XIX-я конгрес през 1952 г. — Бел.прев.
.
Подпис:
Дата: 5.10.1939 г.
Прилагам списък на лицата, готови да потвърдят моите думи и като стари партийни другари да ме препоръчат в редовете на ВКП(б):
1. Антек Возек (Свинобой)
2. Антек Елстер
3. Мариан Машковски
4. Юлия Рустигер
5. Павел Качински
1986 г., Бостън
Из дневника на Ева Манукян
Разказвайки на Естер за своето детство, неочаквано открих някои неща за самата себе си. Естер е поразителен човек. Тя почти не коментира, не задава въпроси, но самото й присъствие е толкова съчувстващо, такова умно, че аз самата сякаш ставам по-умна и фина.
Читать дальше