Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Филиокве (Filioque) е латинска фраза, която означава „… и от Сина“. Тази добавка бива привнесена към латинския превод на Никео-Цариградския Символ на вярата по няколко причини. Първо, в стремежа си да се противопоставят на арианството, събралите се през 589-а година на Третия поместен събор в Толедо, Испания, отци я въвеждат, за да подчертаят божествената природа на Исус Христос. На второ място, съществува разлика между латинския глагол „procedit“ (изхожда) и гръцкия „έκπορευόμενον“ (произхожда и изхожда), което налага добавката, за да се отрази пълноценно каноничната истина, че Св. Дух произхожда (изхожда изначално и извечно) само и единствено от Отца (Йоан 15:26), но едновременно с това изхожда (извечно) и от Сина, тъй като, както сочи Писанието, Светият Дух е „Дух Христов“ (1 Кор 2:16), а също и че „… всичко Мое е Твое и Твоето — Мое“, т.е. всичко, което принадлежи на Бог Отец, е същевременно и Христово (Йоан 17:10). Последното означава, че Светият Дух наистина произхожда (изхожда изначално) от Отца като Отец, но едновременно с това — изхожда извечно и от Отца, и от Сина. — Бел.ред.

Йерусалимската Академия за изкуства се нарича „Бецалел“. — Бел.прев.

Исаак (на иврит Ицхак — означава „този, който ще се смее“), евр. мъжко име с библ. произход: един от тримата праотци на еврейския народ, единственото дете на Авраам и Сара. Според Библията Авраам е бил на 100 години, когато Исаак се ражда. Когато Господ им известява, че ще имат дете, двамата стари съпрузи се засмели: „… още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея. Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли? Но Бог каза: … жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак… (Бит. 18:16–19)“. „А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак. И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее. (Бит. 21:5–6)“. — Бел.ред.

Акедат Ицхак (Жертвоприношението на Ицхак, но букв. от иврит: „свързването на Ицхак“). Накратко, сюжетът е такъв: Създателят Яхве заповядва на Авраам да принесе в жертва своя син Ицхак и Авраам изпълнява тази заповед на Всевишния, но в последния момент се появява Ангел, който удържа ръката на Авраам, вдигната с ножа над сина, и последният остава жив. — Бел.ред.

През 1929 г. арабите искат забрана за евреите да се молят пред „Стената на плача“ в Йерусалим. Започват безредици, които се разпространяват из Палестина. Араби убиват 67 евреи в град Хеброн в инцидент, който по-късно е наречен Клането в Хеброн. Общо в еврейските колонии Цафад и Хеброн са изклани 130 деца, жени, старци. Английската войска въдворява ред чак след седмица. По време на безредиците поне 116 араби и 133 евреи са убити и 339 са ранени. — Бел.ред.

Шломо Горен (р. 1917 г., поч. 1994 г.) е една от водещите фигури на религиозния ционизъм. В периода 1948–1968 г. заема длъжността Главен равин на Армията за отбрана на Израел, от 1968 до 1973 г. — равин на Тел Авив, а от 1973 до 1983 г. е Главен ашкеназки равин на Израел. Постулира и се бори, въпреки несъгласието на държавната администрация, че не „Западната стена“, а Храмовия хълм трябва да е мястото за молитви на израелтяните. На 15. VIII. 1967 г. оглавява група от петдесетина души, с които се изкачва на Храмовия хълм и влиза в зданието на Купола на Скалата със свитък от Тората и рог от овен. Въпреки мюсюлманската охрана и израелската полиция, провеждат там колективна молитва. Следва постановление на авторитетните равини, забраняващо изкачването на евреи на Храмовия хълм. — Бел.ред.

„Яд ва-Шем“ (на иврит: „Място/памет и име“) е национален „Мемориал на катастрофите (Холокоста) и героизма“ в Йерусалим, в който е събрана информация за евреите — жертви на нацизъм в периода 1933–1945 г. Основан е през 1953 г. и ежегодно е посещаван от над милион души. Произходът на името е от библейски стих: „На тях Аз ще дам в дома Си и вътре в стените Си Спомен и име (Яд Вашем) по-добро от синове и дъщери; На тях ще дам вечно име, Което няма да се заличи“ (Исая 56:5). Разположен на западния склон на Хар ха-Зикарон (планината Памет), музеят включва в себе си няколко мемориални зали и монументи. Архивът е много важен момент в дейността на „Яд ва-Шем“. В него е създадена база от данни за всички убити евреи: съдържа над 58 млн. страници и над 100 хил. фотографии. — Бел.ред.