Ритуалът на масата, наречен „Седер“, с който започва еврейската Пасха, повелява, след като се скрие слънцето, еврейските семейства да се съберат на празнична трапеза, за да четат заедно Агада (или Хагада, Устен Закон) — книга, която разказва за освобождението на синовете на Израел от 400-годишното египетско робство. — Бел.прев.
Моше бен Маймун (1135–1204) е известен еврейски философ, лекар, равин, изследовател на Петокнижието и законотворец. — Бел.прев.
Бигос — полско ястие с кисело и прясно зеле, няколко вида свинско месо и пушени колбаси, гъби, чесън и сини сливи. — Бел.прев.
Драники (рус.) — постни картофени кюфтета (крокети или тиганички). — Бел.прев.
На иврит думата peot означава „край“, „ръб“; ашкеназите я произнасят „пейс“. Това са характерните за ортодоксалните евреи кичури/плитки, които започват от горния край на бакенбардите. — Бел.прев.
Хала е съботен еврейски хляб, който се замесва с мед и ябълки. Той задължително присъства и на празничната вечеря на Рош а шана — еврейската Нова година. — Бел.прев.
Абу Джафар Мухаммад ибн Мухаммад Насир ад-Дин ат-Туси (1201–1274), персийски математик, механик, астроном, философ, разностранен учен. Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина, или Авицена (ок. 980–1037) е персийски лекар, философ, учен, поет и музикант, естествоизпитател. Смятан за баща на съвр. медицина. — Бел.прев.
Цадик (от ивр. праведник): в юдаизма — благочестив, безгрешен човек, ползващ се с особеното разположение на Бога, но по-скоро като маг, езотерик, чудотворец и старейшина, „талисман“ по местата, където са живели, и тези места се добавяли към имената им: напр. Любавички (от Смоленските Любавичи). — Бел.прев.
Ешиботник (от ивр. презиращ труда). В религ. учебни заведения „ешива“ младите „студенти“ са учени да приемат Тората и религ. практики (молитвата) като единствено смислено съществуване, без да работят. — Бел.прев.
Митнагдимите са противници на хасидизма от средите на ортодоксалните равини и водачите на еврейските общини. Като религиозно движение хасидизмът възниква в края на XVIII в. сред евреите в Полша, Литва и Русия. — Бел.прев.
„Игра на стъклени перли“ е роман от немския писател Херман Хесе (1877–1962), публикуван през 1943 г. — Бел.ред.
Ционизмът (от ивр. цийонут) е форма на национализъм на евреите и еврейската култура, поддържащ идеята за еврейска национална държава на територията, определяна като Земята на Израел. Думата е производна от Цион — името на един от двата хълма на стария Йерусалим. През 1975 г. резолюция на ООН осъжда ционизма като форма на расизъм и расова дискриминация. — Бел.ред.
Йозеф II е император на Свещената Римска империя през 1765–1790 г., както и ерцхерцог на Австрия, крал на Бохемия, крал на Унгария, държавник-реформатор, ярък представител на просветения абсолютизъм. — Бел.прев.
Йозеф Файхер фон Зоненфелс (1732–1817) е австрийски юрист, последовател на школата на Кюно, представител на камерализма, застъпник на просветения абсолютизъм. — Бел.прев.
Кагал (или кахал, ивр. народно събрание), орган на самоуправлението на еврейска община в диаспората и посредник във връзките й с държавата. — Бел.прев.
Има се предвид писателят Е. Т. А. Хофман, който е и пруски чиновник и за кратко губернатор на Великополските земи — частта, присъединена към Австрия. — Бел.ред.
Деяния 2:1–4. — Бел.прев.
Деяния 2:9–11. — Бел.прев.
Ойкумена — от др. гръц. „населената земя“, обитаемата, заселената от човечеството част от земята; понятието употребява за пръв път гръцкият географ Хекатей Милетски (VI — до нач. на V в. пр.н.е.), който включва в него познатите на древните гърци Европа, Предна и Мала Азия, Индия и Северна Африка. — Бел.прев.
Галабия, още: галаба, джелабия, джелаба (араб. и егип. араб.) — мъжка (и бедуинска) дреха, покриваща изцяло тялото. — Бел.прев.
Кипа, ермолка — традиционна еврейска мъжка шапчица. — Бел.прев.
Гой (ивр.) — еврейското обозначение на неевреите, заимствано от Библията, където е в смисъл на по-долно стъпало от еврейския народ: Бог е определил единствената цел за съществуването на гоите да служат на народа израилев. Има пейоративен смисъл. — Бел.прев.
Читать дальше