Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Пещерата Махпела (от ивр. „Двойната пещера“) е най-важната забележителност в Хеброн. Смята се, че тук са погребани Адам и Ева, а след тях и библейските патриарси и жените им — Авраам и Сара, Исаак и Ребека, Яков и Лия. Днес там се провеждат както еврейски, така и мюсюлмански богослужения. — Бел.ред.

Името идва от дъбравата Мамре (в северозападната част на Хеброн), под чиято сянка Авраам се е удостоил да приеме Самия Господ, разпънал шатра и създал жертвеник на Бога (Бит. 13: 14–18), наблизо е пещерата Махпела. — Бел.прев.

Антоний Велики, или Свети Антоний, е египетски християнски монах-аскет. Във виденията му се появявал Сатаната в човешки образ, като черно хлапе или съблазнителна жена, за да го въвлече в грях на блудство, но и в образа на демонични зверове, за да го мъчи телом. — Бел.ред.

Целибат (църк.) — предписание, касаещо католическото духовенство, мъжете-свещеници да са неженени и да останат такива, докато са духовни лица; безбрачие. Узаконено от Папа Григорий VII в XI в. — Бел.прев.

Гивати: пехотна бригада от Армията за отбрана на Израел, в състава на Южния военен окръг. Сформирана през декември 1947 г. в Палестина с командващ Шимон Авидан, с когото писателката прави алюзия в романа си. Бригадата участва в Шестдневната война и във Войната на Съдния ден. — Бел.ред.

Освен явленията във Фатима и Лурд, тези от Гарабандал са не по-малко значими и прочути. След като Ватикана не оповестява пред света третото пророчество от Фатима, Светата Майка се явява в селцето Гарабандал (провинция Сантандер) в Испания пак пред деца, като най-напред Архангел Михаил възвестява за предстоящите появявания на Мадоната още на 18.VI.1961 г., а на 1 юли им казва, че утре ще слезе Божията Майка. Първото й явяване е на 2.VII.1961 г., тя се показва на четирите момичета в образа на Божията Майка от планината Кармел. Последната й поява е на 13.XI.1965 г. На 19.VII.1962 г. тя прави чудо, както и във Фатима — публично, с много очевидци и дори е заснето. — Бел.ред.

В Книгата на пророк Исаия, в писанията относно Юдовите врагове, бременност и раждане са описани с едно прилагателно (harah „бременна“) и активно причастие (yoledet, „този, който ражда“). В българския превод това е незабележимо: „Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил (Т.е. Бог с нас.)“, Исая 7:14. — Бел.ред.

Мидраш (евр., мн.ч. мидрашим) е тълкувание на религиозни текстове в рабинския юдаизъм. Мидраш означава на първо място „изследване, изучаване“, след което също и „тълкувание“ и „учение“. Основните сборници Мидраш са два. — Бел.ред.

Авторката използва трудно преводимото на български умалително „голованчик“ (с корени от рус., укр. и беларус.). Тук то изразява характерна патологична изява на болестта хидроцефалия (несъразмерно по-голяма главичка) при децата, но с мило, състрадателно значение. — Бел.прев.

Препратките, използвани от героите в романа, не са съвсем точни. Етимологично като „престъпление“, „спънка“, „изкушение“ думата scandalum води към късния латински, а гръцката scandalon означава „капан или примка за врагове“. Към средата на XII в. във френския език scandale се употребява в смисъл на „дискредитиране, причинено от нерелигиозно поведение“. — Бел.ред.

Хилел Вавилонеца (или Хиллел ха-Закен, края на I в. пр.н.е. — до нач. на 1 в. от н.е.), велик кабалист от епохата на Втория Храм. Бил назначен за глава на Синедриона (ок. 30 г. пр.н.е.). Знаел и проповядвал, че по-лесно ни е да обичаме себе си, но трябва да се научим да обичаме ближния си. — Бел.прев.

Синагогата в античния град Дура-Европос на р. Ефрат е открита по време на разкопки, ръководени от М. Ростовцев през 1932–1935 г. Забележителна е със своите добре съхранени фрески на библейски сюжети, в които се срещат и езически символи и образи. Те са свидетелство, че не всички еврейски общини в III в. са спазвали старозаветната забрана за изобразяване на хора. Днес те са експонирани в Националния музей в Дамаск. — Бел.ред.

Бейт-Алфа (още Бейт-Халфа, или упоменатия в Талмуда град Хилфа) се намира в източната част на Израелската долина. През 1929 г. археолози изкопават древна синагога там, която е ориентирана южно, към Йерусалим. Целият й под е украсен с мозайки. Два надписа (на арамейски и на гръцки) обявяват, че мозайките са изпълнени по времето на император Юстиниан (518–527 г.) и авторът им е Марианос и сина му Ханин. Признати са като водещи образци на еврейското изкуство от византийския период. Основни са библейските сцени (напр. жертвоприношението на Исаак). — Бел.ред.