Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Що се отнася до последния, това все някак си може да бъде разбрано. Но по отношение на Троцки обяснението, което дали участниците в ритуала, е направо смехотворно: те смятали, че Троцки е нанесъл голяма вреда на еврейския народ, заменяйки служенето на Тората с това на идол — какъвто за него била социалната революция.

Съвременният еврейски авторитет, равин Елиаху Лурие, потомък на велик равин и кабалист, се изказа категорично и кратко: ако този обред наистина е бил извършен, това е дело на полуграмотни активисти.

Докато обществеността обсъжда разгорещено дали злодейското убийство на министър-председателя е свързано с древното проклятие, или тези две събития по никакъв начин нямат връзка помежду си, дойде още едно съобщение за нощно събиране на гробището Рош Пина. Отново на гроба на Бен Йосеф се е събрала група брадати евреи, облечени в черно, и един, водещ церемонията, облечен в бяло.

Пазачът на гробището, станал неволен свидетел на тайното събрание, съобщил за него на своето началство, но помолил да не се назовава името му в случай на евентуална публикация. Макар да се намирал в непосредствена близост до мястото на провеждания обред, той не счел за необходимо да спомене името на прокълнатия. Номерът на микробуса, откарал нощните посетители на Рош Пина, е бил записан. Кореспондентът ни Адик Шапиро е проявил изключителна находчивост, направил справка и по номера изяснил, че колата е регистрирана в Хеброн, а неин собственик е небезизвестният преселник-екстремист, имащ отношение към делото на Барух Голдщайн, Гершон Шимес.

Кабалистите си представят това проклятие като удар с огнено копие, на което са нанизани огнени обръчи.

Иска ни се да знаем върху кого ще се стовари поредният „огнен удар“?

1996 г., Хайфа

По обратния път се отбихме до Тавор. Даниел направи молебен там. Всички вече бяха уморени и аз си помислих, че това е излишно. Той отслужи кратък молебен, когато приключи, рече:

— Погледнете се един друг! Виждате колко обикновени са лицата ни; не всички са красиви, не всички са млади, някои са горе-долу. Представете си, че ще настъпи момент, когато всички ние ще имаме лица, сияещи с Божествената красота, такива, каквито сме били замислени от Господа. Погледнете малкия Симеон, всички ще бъдем така непорочни и тъй прекрасни, като този младенец, а може би и още по-красиви.

Николай, бащата на младенеца Симеон, когото също кръстиха в този ден, през целия път задаваше богословски въпроси на Даниел — за грехопадението, за първородния грях. Не разбрах всичко, защото понякога минаваха на руски. Видях само, че Даниел през цялото време се стараеше да му говори за Богоявлението, за Преображението, сияеше целият в усмивка, а онзи досадник се интересуваше само от първородния грях и от ада. Знаех, че Даниел не вярва в ада. Махваше с ръка и казваше:

— Христос възкръсна, какъв ад! Не си го причинявайте сами и няма да има никакъв ад.

Но в онази нощ ужасно зло се изля върху нас.

Скъпа Ляля! С Божията помощ завършвам тази история — тя започна през август 92-ра, когато Даниел Руфайзен 147 147 Действителният прототип на героя от романа е Освалд Руфайзен, с монашеско име — брат Даниел; род. през 1922 г. (рожд. име Шмуел; Самуел) в Живец, Галиция, днес Силезийско воеводство, Полша — поч. на 30.07.1998 г. в Хайфа, Израел. Баща — Елиас, майка — Фани, по-малък брат Леон (изр. Ари, след като заживява там). Спасява от гибел стотици евреи в гр. Мирск (в романа: Емск). Онези, които са събрани на площада и разстреляни преди неговото идване в Мирск, намират смъртта си на 9.11.1941 г. При бягството си се спасява в манастир при игуменката Бартковяк. Заминава за Израел (1961 г.). Става монах-кармелит. До кончината си живее в манастира „Стела Марис“ в Хайфа и е пастор в общината на евреи-християни „Св. Яков“ при католическия храм „Св. Йосиф“ в Хайфа. Голям обществен отзвук предизвиква съдебното дело и обжалването по молбата на Руфайзен за израелско гражданство по Закона за завръщането. Описва сам одисеята си в „Автобиография“, публ. в Полша под ред. на проф. д-р Бенигнус Йозеф Банат, известен историк от Ордена на босите кармелити. — Бел.ред. влезе в моя дом. Не помня дали съм ти разказвала това. Той беше в Москва пътьом, отиваше в Минск. Седна на стола, едва докосвайки пода с крака, обути в сандали. Много обикновен, много приветлив. Обаче чувствах, че нещо става — или са махнали покрива, или кълбовидна мълния виси на тавана. После разбрах: това бе човек, който живееше в присъствието на Бог и това присъствие беше така силно, че се усещаше и от другите хора.