Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

В Тверия 143 143 Тверия (на иврит; на гръц. и лат. Тибериас — по името на римския император Тиберий; също: Тивериада) е град в североизточен Израел, на брега на Галилейското езеро (с ок. 40 хил. жители, по данни от 2007 г.). Тверия е сред четирите градове-светини за Израел: заедно с Йерусалим, Хеброн и Цфат. — Бел.ред. слязохме, но Даниел ни предупреди, че няма да се задържаме много.

Бил съм там няколко пъти, но той ни заведе на места, които не бях виждал, отново разказа такива интересни истории, просто не разбирам откъде знае всичко това. Цял живот съм прекарал тук и тия неща не ги знам. Впрочем каза, че се съмнява относно развалините на тукашната синагога. Смята, че това е римски храм от по-късно време и се аргументира като истински архитект. Откъде знае? Внуците ми пак зяпнаха. По-късно пристигнахме в Табха. Рекичка, басейн, прекрасна градина — всичко на брега на Кинерет. Дойде германецът, показа ни къде да поставим палатките и даде няколко стаи за стариците. Сетне излязохме на брега: там има пристан. Даниел ни разказа, че това е мястото, откъдето Петър с брат си е отплавал на риболов. Знаеш ли, Ева, аз повярвах. Наистина рибарите са тръгвали от този пристан на риболов.

Ева, той беше организирал всичко толкова добре: седнахме на тревата, пийнахме, хапнахме малко, после те отидоха на брега по своите си работи — там на каменна маса около кръста започнаха своята литургия, а ние с внуците ми отидохме до пристана. Направих им лодчици да ги пускат във водата. След като другите се помолиха, седнахме около голяма маса в градината — хляб, вино, печени пилета; всички бяха доволни. Хората се усмихваха, струеше взаимна любов. Все пак това се дължеше на особения талант на моя брат. Какъв добър педагог би могло да излезе от него — би учил децата и на история, и на ботаника. Би могъл да преподава и еврейска традиция, той я познава до най-малките подробности.

На другия ден пристигна семейството от Русия да кръстят детето си в Светата Земя. Смятам, че това е доста смислено — щом си решил да кръщаваш, по-добре тук, отколкото там. Между другото, по-рано в Русия са преследвали за кръщаване на дете, можело е да те изгонят от работа. А сега — моля, заповядайте! Знаеш ли, Ева, когато обрязваха внуците ми, те плакаха, особено Яков, а на мен просто сърцето ми се късаше — защо да режат, не могат ли да направят това символично? В този смисъл кръщението е по-добро, напълно безболезнено. Детенцето беше много доволно и трябва да ти кажа, че Даниел извърши всичко със завидна ловкост — аз бих се страхувал, толкова мъничко човече, може да се изплъзне от ръцете му.

После започна голямото веселие, но съвсем обикновено, нямаше нищо християнско. Организираха състезание — кой ще уцели камък с друг камък; кой ще хвърли във водата плосък камък така, че да подскочи няколко пъти над повърхността. А, виж в това нямам равен на себе си, никой не ме победи.

Ева, той обръщаше внимание на всички: и на възрастните, и на децата, като добър дядо, и аз си помислих, че върши добре работата си. На нас, евреите, това не ни е необходимо, но за другите хора е чудесно да имат такъв добър учител, ръководител и съветник. Тогава ми дойде на ум, че нашият Даниел е Божи човек. На никого не е направил нищо лошо, само добро; за никого не е казал лоша дума, нищо не му е трябвало, лично на него. Съвсем нищо. Ако всички християни бяха като него, евреите биха се отнасяли много по-благосклонно към тях. Ева, толкова съжалявам, че тогава не му казах тези неща. А повече не го видях жив.

Е, защо ревеш, момичето ми? Естествено, можеше да живее още и още.

1995 г., Хеброн, Полицейски участък

— Разбирам мъката ти, но те моля да престанеш да крещиш. Това е формалност, но трябва да се попълни протокола. Какво си мислиш, че ми е много приятно да те разпитвам? Не крещи, моля те, ще вземеш да родиш.

— Не е твоя работа.

— Добре, добре. Наистина не е моя работа. Кажи ми, кой намери Бенямин на тавана?

— Сара, дъщеря ни.

— Кога?

— Днес сутринта.

— В колко часа?

— В шест и половина. Сварих кафе и помолих Сара да занесе на Бенямин една чашка.

— Моля, не викай. Много те моля. Сега ще свършим. Ще стане бързо. Разказвай по-подробно.

— Сара влязла в стаята му. Вратата била отворена, обикновено той се заключваше. Него го нямало. Тя оставила чашката на масата и отишла на тавана, защото той понякога седеше там.

— Е, и?

— Тя дойде и каза, че краката на Бенямин са студени.