Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

— Не, той е в такова състояние, че трябва да го полекуваме.

— Дълго ли ще трае?

— Мисля, не по-малко от шест седмици. А може и повече. Докато не бъдем уверени, че животът му е в безопасност, не можем да го изпишем.

Диагноза:

Тежка, продължителна реактивна депресия, протестно поведение в рамките на афективна юношеска криза. Суициден опит.

Допълнително:

Във връзка с крайно негативното отношение към лечението, определено му след направен суициден опит, пациентът внушава сериозни опасения от извършване на бягство или нов суициден опит. Нуждае се от постоянно наблюдение. Да се извести персоналът.

Държи се нащрек. Контактът е крайно затруднен. Мълчалив. Негативен. Предпочита да не реагира на въпросите, само понякога отговаря с по една дума, без да гледа събеседника. Отказва участие в психологично изследване. Явно се нуждае от психологическа корекция. В началния етап е необходимо и целесъобразно да се използват методи на невербална психотерапия.

1994 г., Кфар Шаул

Във връзка с бягството на 12 април т.г. на Бенямин Шимес, пациент във Второ отделение, да се обяви мъмрене на доктор Михаел Епщайн и на санитарите Таисир Бадран и Брах Йосеф.

Съгласно заповедта на директора на клиниката началникът на охраната Узи Рафаели е уволнен.

Главен лекар на болницата: Елиезер Ганор.

1994 г., Кфар Шаул

На 12 април т.г. от отделение №2 е избягал болният юноша Бенямин Шимес, на 16 години. Общи белези: ръст 179 см, червенокос, сини очи, лице удължено, неправилна захапка, с брекети на горната челюст, малък белег на предната част на ръката. Юношата не представлява опасност, но може сам да си нанесе вреда. Молим да го обявите за издирване. Прилагаме снимка.

Гл. лекар на болницата: Елиезер Ганор.

1995 г.

Преди известно време при нас в планината се изкачи странен юноша. Много слаб, дрипав, но с много красиво лице. Попита на английски дали може да се подслони при нас за няколко дена.

През тези дни Даниел съпровождаше екскурзии, пък и аз обикновено не му искам разрешение, когато трябва да пусна някого да пренощува. Разреших на момчето да нощува в общинския дом. Беше много разочаровано, защото му се щяло да остане тук, в планината. Но въпреки това тръгна с мен надолу. Попитах го за името му, той рече, че не е откраднал нищо, но не желае да си казва името. Работила съм много с деца и реших, че е от онези юноши, избягали от родителите си, които не са им дали пари за сладолед или за плейър. Казах: добре, ще те наричам Доктор Хайд. А той се засмя: по-добре Мистър Джекил. След тези думи с него станахме приятели.

В общинския дом го отведох в стаичката на Даниел и му казах, че може да остане тук до завръщането на стопанина. Междувременно помпата се беше развалила и трябваше да носим непрекъснато вода, за да мием нашите старици. Доктор Хайд безропотно мъкнеше вода от сутрин до вечер, без да каже нито дума. Нощно време четеше — или не гасеше светлината в стаичката. Когато на третия ден Даниел се върна, момчето ми благодари много вежливо, пи чай с нас и си отиде. Даниел се намръщи: не трябваше да го пускаш, не виждаш ли колко му е лошо; нещо се е случило с него.

И аз се упреквах — макар да беше здравеняк и много силен, изглеждаше някак беззащитен и объркан. Сещах се няколко дена за него, сетне го забравих.

След две седмици момчето дойде отново, с изпокъсани маратонки, вече съвсем опърпано и доста мръсно. Пристигнах сутринта в общинския ни дом, а той седеше в градината — не можеше да се разбере дали спи с отворени очи, или медитира. Повиках го: Доктор Хайд!

— Ще ме пуснете ли да поживея тук? — пак попита той.

Помислих си да не е наркоман. В града има специалисти, които работят с младежи-наркомани, неведнъж имах контакти с тях, когато сме имали проблеми с деца на енориашите. Попитах го направо, той ми отговори: какво говорите, аз нямам проблеми с наркотиците. „Изпитвам голямо отвращение към живота и без наркотици.“

Сварих кафе, седяхме и разговаряхме тихо. Повече нищо не го питах. Момчето е симпатично. Реших, че е американец — говореше много добре английски.

После дойде Даниел и Доктор Хайд веднага се затвори в себе си. Като цяло, разбира се, той е леко побъркан. Казах нещо не както трябва, той изведнъж престана да разговаря с мен, млъкна. Но ни прекопа цялата градина, виждаше се, че умее да се грижи за дърветата. Сръчно момче.