Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

— Пийни вода, ето.

— Аз не разбрах. Минаха около десет минути, преди да каже, че трябва да го свалим, защото той виси и не отговаря нищо. В това време влезе Гершон, той беше на двора, и побягна нагоре. Бенямин беше мъртъв. Направил е това през нощта. Вече бе късно.

— Дебора, ние знаем, че момчето е било болно. Кажи, беше ли се карал с теб или с баща си?

— Да, искаше да замине, но баща му не го пускаше.

— Искаше да се изнесе от къщи?

— Не, искаше да замине в Русия, при баба си. Ние се канехме да го изпратим в Америка при моите родители и при братята ми, а той искаше в Русия. Баща му не го пускаше. Заради това се скараха.

— Кога стана разправията?

— Тя през цялото време висеше във въздуха.

— Баща му биеше ли го?

— Остави ме на мира…

— Дебора, лошо ли ти е? Да повикаме лекар?

— Да, викайте, викайте. Започнаха болките…

1995 г., Хеброн, Полицейски участък

— Разбирам мъката ти, но това е формалност, трябва да се попълни протокола.

— Питай.

— Кой намери Бенямин на тавана?

— Дъщеря ми Сара.

— По-нататък?

— Бях на двора, влязох си вкъщи, тя каза, че ние трябва да свалим Бенямин, защото тя не искала. Побягнах на тавана. Той се беше обесил на единственото място, на което беше възможно, закачил въжето на мертека…

— Защо го свали? Той е бил мъртъв и правилото е, че трябва да се извика полиция.

— Не мислех за полицейските правила в този момент.

— Тук има вещи — шорти, сребърна верижка с висулка във формата на буквата „шин“ 144 144 „Шин“: предпоследната буква от еврейската азбука. Графически, шин се състои от буквите йод, вав и заин, написани подред. Едната символизира висша сфера на духовността, втората е каналът, вливащ тази духовност в нашия свят, и заин е символ на започващата с нея дума „зан“ — обезпечаващ, даващ жизненост (на духовната основа на съществуването, жизнеността на света), чийто смисъл е пряк намек за Бога-Творец, (по „Тайны еврейского алфавита“, Д. Палант). — Бел.ред. и броеница. Негови ли са?

— Да.

— Защо в ръцете си е държал броеница?

— И аз искам да знам. Особено ми е интересно. През април, след първия опит за самоубийство, той избяга от болницата и се укрива два месеца, докато полицията не го хвана. Не казваше къде е бил. Мисля, че е бил в някаква християнска секта, където са го държали насилствено.

— Защо мислиш така? Имаш ли някаква информация?

— Не. Не е казвал нищо. Но сега ще разбера всичко. Той щеше да бъде жив, ако не беше тяхната намеса.

— Уверен ли си в това?

— Уверен съм. С това трябва да се занимава полицията, не аз.

— А подал ли си заявление в полицията?

— През цялото това време ме държаха в затвора без предявяване на обвинение. Бях лишен от възможността да подам заявление.

— Да, знам. Заради делото на Барух Голдщайн.

— Държаха ме без всякакво основание.

— Сега проблемът е друг. Карал ли си се със сина си?

— Да. Само че аз не го смятам за побъркан. Т.е. не в този смисъл.

— Медицинските проблеми не ме интересуват. Карал ли си се с него преди самоубийството?

— Да. Скарахме се здравата, но той успя да постигне своето — разреших му да замине за Русия при баба си. Нямам какво да крия, преди това му зашлевих шамар.

— Има прясна драскотина на устната. Вследствие на шамара ли е?

— Мисля, че да. Нямам какво да крия. Той е мой син, това са нашите отношения и те не засягат никого.

— Не са засягали, Гершон. Сега трябва да подпишеш протокола. Сам трябва да разбереш, че в подобен случай полицията трябва да изключи възможността за убийство.

— Какво? Как смееш да ми говориш така, на мен, бащата? Подозираш ме в убийството на собствения ми син? Аз ще те…

— Стой. Свали си юмруците. Не те смятам за убиец. Ще напиша където трябва.

— Негодници такива! (По-нататък текстът не е напечатан.) Вие навсякъде сте еднакви!… По-добре да бяхте търсили онези, които са държали момчето в плен, които са му набили в главата този протест към родителите! Вашата (текстът не е напечатан) … полиция мисли само как да не обиди арабите. За своите не мислите, не защитавате своите граждани! Пазите си задниците! По-добре да бяхте търсили онези изроди, които объркаха моето момче! Тук ви няма! Вървете (текстът не е напечатан)… Аз сам ще ги намеря. Сам ще отмъстя!… твоето правителство, твоя Рабин…

(Последният абзац е произнесен на руски. Превел: В. Ципкин.)