Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Изминаха няколко дни, Даниел го качи в колата и го отведе нанякъде. Беше ми много интересно, но не попитах. Мислех, че Даниел ще ми каже. Но той засега мълчи.

1995 г.

Скъпа мамо! Извини ме, че избягах. Нямах друг изход. Моля да не ме търсите. С мен всичко е наред. Не съм сигурен дали ще се върна у дома. Баща ми беше разказвал, че си е тръгнал от къщи, когато е бил на шестнайсет години, защото е решил да гради живота си по свой начин. Аз също съм на шестнайсет, но засега не знам по какъв начин искам да изградя живота си. Със сигурност — не по вашия. Струва ми се, че вие твърде много потискате човека. Моля ви да не се безпокоите, ще се обадя, когато реша нещо.

Не исках да ви пиша, но един човек ме посъветва да проявя милосърдие. Това и направих.

Бенямин.

1995 г., Хайфа

Даниел: Отведох го при Рафаил. Там е тихо, има възможност да помисли, да дойде на себе си. Жал ми е за момчето. От друга страна — родителите… Каза, че им е написал писмо да не се безпокоят. Но те навярно се побъркват. Сподели, че е избягал от психиатрична клиника. Преживява криза. Е, какво ще кажеш?

Хилда: Щом като ти си го откарал при Рафаил, носиш отговорност.

Даниел: Значи, да го взема оттам и да го оставя на улицата? Как смяташ?

Хилда: Не знам. Ако го намерят там, ще стане скандал.

Даниел: Да, ще стане.

Хилда: Но да го оставиш на улицата?

Даниел: Не зная, Хилда, не си ли бягала от къщи като дете?

Хилда: Избягах веднъж. До вечерта ме намериха и вторият ми баща ме напердаши както трябва. А ти?

Даниел: Когато бях почти на толкова години, колкото и това момче, цялото ни семейство избяга от къщи — немците идваха…

Хилда: Хайде да го вземем от Рафаил и да го дадем в някое добро семейство. При Адам или при Йосеф?

Даниел: Трябва да поговорим с тях.

1994 г.

— Домът на Шимес? От полицейския участък. Задържахме вашето момче. Не дава показания, не можем да му измъкнем и дума от устата. Нямаме основания да го задържаме, освен вашето заявление. Ние не решаваме въпроса за настаняването му в психиатрична клиника. Извикахме психиатър и чиновник от Министерството на образованието. Моля, елате колкото се може по-бързо.

1995 г.

УРА! ТРЪГВАМЕ!

ВСЕКИ, КОЙТО МОЖЕ, ВЗИМАЙТЕ ДЕЦАТА И ПРИЯТЕЛИТЕ — ОТИВАМЕ ЗА ДВА ДНИ НА КИНЕРЕТ!

Немската мисия ни разрешава да разпънем палатките на тяхната територия.

Ще се къпем, така че не забравяйте банските.

Събираме пари за обща трапеза: кой колкото може. Покупките ще направят Хилда, Жана и Анастасия Николаевна.

Големи детски игри и хитроумни състезания.

При залез-слънце ще има служба, а после обща трапеза край огъня.

На следващото утро ще има кръщене на малкия Симеон и баща му Николай.

Цял ден ще се радваме и ще се веселим.

А преди да си заминем, ще почистим след себе си до последната трохичка!

В 8 часа сутринта до енорийския дом ще чакат два автобуса.

Не закъснявайте повече от 10 минути, в краен случай 15!

Хилда.

1996 г., Галилея, Нов А-Галил

Да ти кажа честно, за първи път в живота си отидох на техен празник. Първо, Милка замина за Америка при Рут. Ноеми ми доведе двамата внуци за празниците. Тя завършваше докторат, желаеше да поработи три дена. Както и да е. Второ, Даниел организира екскурзия, а цял Израел говори, че той няма равен на себе си в това. Нека внуците ми чуят какво разказва дядо им. Аз му вярвам — няма да каже нищо лошо. А че ще помаха по някое време с кръста, няма страшно — тъкмо можем да поиграем футбол или да поплуваме с лодка. В края на краищата той винаги идва при нас на Пасха и нищо не се случва, чете Агада по-добре от всички в нашето семейство. Въобще, той е по-големият брат. Ти знаеш, Ева, на мен всички тези религиозни неща не са ми интересни. Е, през младостта си се интересувах от всичко, но повече заради Даниел. А когато станах по-голям, тракторите се оказаха много по-интересни за мен. Честно казано, имах много добри идеи за тях, ако имах време и възможности, бих проектирал малък колесен трактор, който да се продава в цял свят. Но ще се върна към това, когато ми се отвори свободно време.

И така, качихме се на автобуса и тръгнахме за Кинерет.

Движехме се не по краткия път, а през Йерусалимската долина до Афула, там качихме една жена — Ирина — с трите й дъщери, и покрай Гилбоа и планината Тавор излязохме до Тверия. Какво мога да ти кажа — сякаш за първи път пътувам по тези места, Даниел разказваше за всяко село, за всеки храст, за всяко срещнато магаре. Прочете цяла лекция за магаретата, не се шегувам! Той е осведомен за всяко магаре и магарица в Израел — как само ги възхваляваше, особено онази ослица, която е познала Ангела, докато самият стопанин Валаам не го е познал. А колко истории знае за изгубени магарета, за такива, които са носели скъпоценности, да не говоря за магарицата, върху която Иешуа е влязъл в Йерусалим. Децата слушаха в захлас — и малките, и по-големите. Цял куп истории. Където да копнеш — получаваш история начаса. Разказваше им нещо за някакъв змей, но съм заспал и съм пропуснал най-интересното.