Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

1994 г., Израел

Цял Израел беше потресен от събитието, станало на 25 февруари 1994 година, в навечерието на еврейския празник Пурим. До днес много от подробностите са неизвестни. В навечерието на празника беше постигнато споразумение между шейха на пещерата Махпела и градската администрация на Хеброн, за да бъде предоставена възможност на евреите да се молят в залата на Авраам в пещерата Махпела.

По време на празничната нощна молитва в съседното помещение, в залата на Исаак, се е събрало голямо множество мюсюлмани. Мюсюлманският и еврейският календар съвпадат по такъв начин, че в този ден се празнуват едновременно Пурим и Рамадан. И в двете зали е имало молещи се.

Нахлулият в мюсюлманската зала на Исаак еврейски заселник от американски произход Барух Голдщайн стрелял с автомат в тълпата, убивайки 29 души и ранявайки около 150.

Барух Голдщайн бил смазан на място от разярените араби. Под килима на залата били намерени железни прътове, с които е бил убит Голдщайн; било е намерено също така и голямо количество хладно оръжие.

Създадената от правителството комисия за разследване на инцидента публикува доклад, в който се основават на показания на разузнаването, имащо данни за подготовка на погром над евреи в Хеброн.

Комисията разполага със сведения, че извършеният от Барух Голдщайн разстрел в пещерата Махпела е имал превантивен характер, а е бил планиран и подготвен по-рано. В качеството им на заподозрени са задържани двама заселници от намиращия се наблизо квартал: равина Елиаху Плоткин и Гершон Шимес.

Към днешна дата са събрани томове материали и комисията обещава да огласи заключението си най-рано след три месеца.

Обществеността в страната няма единно мнение по отношение на извършеното престъпление, а самата личност на Голдщайн се оценява диаметрално противоположно от различни групи хора: за едни той е национален герой, спасил с цената на живота си еврейското население в Хеброн от готвеното масово клане, за други е провокатор и безумец. В този план интересни са разпитите на близките до Голдщайн хора, негови приятели и единомишленици — равина Елиаху Плоткин и Гершон Шимес. Но техните показания не се публикуват до момента.

25 февруари 1994 г., Хеброн

— Ти ли докара Барух Голдщайн в пещерата Махпела?

— Да.

— В колко часа?

— Около пет сутринта.

— Не си ли спомняш с точност?

— Помня точно, че тръгнах от къщи в пет без двайсет. Погледнах часовника…

— Кой, освен теб, беше в колата?

— Синът ми Бенямин. После дойде Барух…

— Не те ли учуди това, че той е във военна униформа и е с автомат?

— Да. Но той ми каза, че отива в милуим, викнали го запас.

— Кога се уговори с него да го вземеш със себе си към Махпела?

— Позвъни ми предишната вечер към девет часа и се уговорихме.

— Казвал ли ти е нещо за намеренията си?

— Не, за нищо такова не сме говорили.

— Къде се разделихте, когато стигнахте до пещерата?

— Влязохме заедно в залата на Авраам. В навечерието на Пурим там имаше десетина души. Не съм го видял кога е излязъл.

— Какво стана после?

— След около десет минути чух откос от автомат, после отново. Веднага разбрах, че стрелбата е от залата на Исаак. Побягнах натам, но в прохода имаше охрана и не пускаха никого.

— Ти побягна заедно със сина си?

— Да. Не ни пуснаха.

— Какво направи след това?

— Със сина ми излязохме от залата и се отправихме към паркинга, но всичко бе отцепено. Стояхме зад линията и чакахме и чакахме кога ще свалят отцеплението, за да заминем.

— Какво ставаше на площада? Какво видяхте?

— Изнасяха убитите. Бяха много. И ранените бяха много, тях ги откарваха с „Бърза помощ“.

— Видя ли познати лица в тълпата?

— Какви познати? Там имаше само араби и наши войници. За арабите днес е Рамадан, в залата на Исаак бяха дошли много хора. Нямаше мои познати.

— Добре. Сега ще отидеш с офицера за разпознаване.

— Какво разпознаване?

— На тялото на Барух Голдщайн.

25 февруари 1994 г., Хеброн

— Ти пътувал ли си с колата на баща си за Махпела заедно с Барух Голдщайн?

— Да.

— Добре ли го познаваш?

— Разбира се! Той е лекар, идваше често при нас. Понякога да ни лекува, друг път — на гости. Родителите ми бяха приятели с него.

— В колко часа тръгнахте от къщи?