Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

На разпятието на Иешуа са изписали „ИНЦИ“ — Исус Назарянин Цар Юдейски — на три езика: древноеврейски, гръцки и латински. През първото столетие християните са служили литургиите на древноеврейски. И сега в Израел ние служим на този древен, първохристиянски език. На онзи език, на който е говорил Учителят.

Когато пристигнах в Израел, за мен беше важно да разбера в какво е вярвал нашият Учител. И колкото повече се задълбочавах в изучаване на онова време, толкова по-ясно осъзнавах, че Исус е бил истински юдей, който е призовавал в проповедите си да се спазват заповедите, но е и смятал, че само изпълнение не стига и че любовта е единственият отговор на човека пред Бога и главното в поведението на човека е да не се причинява зло на другия, да има състрадание и милосърдие. Учителят е призовавал за разпростиране на любовта. Той не е създавал нови догми, новото на учението му е, че Той поставя любовта по-високо от закона… И колкото по-дълго живея на света, толкова по-очевидна е за мен тази истина.

Благодаря ви за търпението и вниманието, с което ме изслушахте. Готов съм да отговоря на въпросите, които са възникнали у вас.

Елке Рауш: Какъв е най-страшният Ви спомен от годините на войната? И най-радостният?

Даниел Щайн: През дългите си години живот съм вършил много глупости и неправилни неща. Има една моя постъпка, за която скърбя цял живот. Тя е най-страшният ми спомен. Веднъж в полицейския участък позвъниха и съобщиха, че партизаните нападнали двама немски войници, проверяващи телефонната линия. Единият бил убит, а другият успял да избяга. Бягайки, забелязал, че работещите на полето хора посочвали на някого посоката, в която той побягнал. След като се върнал в частта си, оттам ни позвъниха и ни информираха за произшествието. Заповядаха ни да извършим наказателна акция в селото. А това означаваше да разстрелят всеки десети жител и селото да бъде запалено. Бяха събрани големи сили — подразделения на немската армия и жандармерията, около 250 войници и полицаи. Обкръжиха селото, обискираха къщите, изгониха всички навън и ги изведоха в полето. От двеста души следваше да изберат двайсет, които да разстрелят.

Тогава аз отидох при майор Рейнхолд и му казах:

— Господин началник, не сме на фронта. Вие сте господарят на тази област, Вие отговаряте за живота и смъртта на тези хора. Защо да се убиват невинни? Това са селяни, които снабдяват и нашата армия с продоволствие.

Ние с майор Рейнхолд бяхме в добри отношения, така че можех да си позволя да изрека тези думи. Той ми отговори:

— Добре, тогава намерете онези, които са помагали на партизаните. Ще бъде достатъчно.

Изпаднах в трудно положение. Приближих се към старейшината на селото и му обясних, че някой трябва да умре. Ако той намери двама, ще спаси двайсет. Някой трябва да бъде посочен.

Човекът ме разбра веднага. Повика местния глупак, умствено изостанало момче на около седемнайсет години и горския. Преди няколко седмици този горски беше издал едно друго момче — то стреляло по немците от една отдалечена от селото къща. Полицаите бяха намерили и оръжието и момчето и го бяха застреляли. Аз присъствах тогава, защото трябваше да преведа заповедта за разстрела: „В името на Великия Германски Райх…“ Сега този предател сам ставаше жертва. Помня, че си помислих в този момент: все пак справедливостта тържествува…

Горският падна на колене и взе да ме моли:

— Господине, кажете им, че съм невинен. Готов съм да покажа къде се крият партизаните…

Положението беше ужасно и за него, и за мен. За него — защото селяните чуваха какво говори и непременно биха му отмъстили. За мен — защото бях длъжен да преведа какво казва той, а сред немците можеше да има родени в Силезия, които да разбират какво говори горският. Реших да рискувам. В превода непременно трябваше да вмъкна думата „партизани“. И рекох на полицейския командир:

— Той казва, че не е виновен и не е показвал на партизаните посоката, в която е избягал войникът.

Началникът на полицията изкомандва: за стрелба!

Горският започна да се моли, обещавайки му да отведе всички тутакси в лагера на партизаните… Наложи се пак да превеждам грешно.

Разстреляха и двамата — лесничея и селския глупак. Подпалиха къщата на горския. Но само нея, а не цялото село.

Впоследствие научих, че горският имал единайсет деца. И лудият не беше виновен за нищо. Тези спомени и до днес са тежък товар за мен. Ужасни спомени…

Да, радостните… Прощавайте, но не мога да си припомня… Може би това бяха часовете, прекарани с Мария Валевич. Това бе първото ми влюбване и такова силно усещане на радост от женската красота, от женското очарование… Да, навярно…