Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

ВСИЧКИ: Да познаем на земята пътя Твой, във всички народи спасението Твое. (Пс. 67:2–3).

(поклон, приветствие)

Благословение на Аарон. (или Чис. 3; 6:22–27)

Ноември, 1990 г., Фрайбург

От 1959 година живея в Израел. Велико щастие е да се живее на тази земя. Това е земята на нашия Учител, който я е пребродил цялата, вървейки пеша. Аз също съм я обиколил почти цялата пеша. Тя не е голяма, нашата страна. И макар в Израел да има съвременни градове, научни центрове, медицински клиники, атомна енергия и дори танкове и самолети — всичко, което трябва да има една модерна държава, из нея може да се ходи пеша. В Централна Европа вече почти не може да се отиде на разходка в гората: всичко е оградено, всяко парче земя се наблюдава, а в Израел, където има много пустееща, гориста и суха земя, може да се ходи в пълна самота, по пътека, по която няма да срещнеш никого. Природата не се е изменила от времената, когато тук е ходил Учителят. Може би в това се крие притегателната сила на тукашните места. Особено Галилея. Нашата земя привлича към себе си любовта, привлича и ненавистта. Тя не оставя никого равнодушен. Даже тези, които не признават съществуването на Бога-Творец. Аз съм чувствал още от детството си Божествената сила, която държи нашия свят. Когато това чувство отслабваше, получавах свидетелства и потвърждение за това, че човек не е самотен в света. Понякога той жадува за доказателства за Божието битие, дори великите философи са го изследвали. Не само Блаженият Августин, но и Кант.

В Израел има такива места, които сами свидетелстват за това. Например бреговете на Кинерет — Генисаретското езеро, както се нарича то в Новия Завет. Пристанът е все на същото място, храсталаците край брега също и същите крайбрежни камъни. Това е мястото, от което Учителят е отплавал с лодка и където е произнесъл заповедите на Блаженството; където пет хиляди души, едва ли не половината население на този край, са се разположили по склоновете на планината, където се е случило чудото с умножаването на хлябовете… Самата земя е свидетел. Поразително е, че малкото езеро Кинерет в една отдалечена провинция в покрайнините на обитаемата земя е станало известно на целия свят. Именно от тук преди две хилядолетия светът получава вестта, че всички хора — лоши, неразумни, зли, глупави, а също и тези, които въобще не вярват в Спасителя, — са опростени, защото най-добрият от всички хора, истинският Син Божи, е приел върху себе си техните грехове. Той е казал, че днес хората се освобождават от греха и е потвърдил, че в човешката природа може да присъства Духът Божи, ако човек го поиска.

Познавам хора, които са пристигнали в Израел за седмица, а са останали за цял живот. Имам познат японец, дошъл като турист преди двайсет години и останал завинаги. Познавам холандец, който извадил от дъното на Кинерет лодка, като тази на апостол Петър, реставрирал я е десет години, спасявал я е от някакви си червейчета, които били я нападнали. И той досега живее на брега, заедно с лодката. Познавам и няколко германци, които не можаха да си тръгнат от нашата страна, защото са свързали сърцата си с нея. Това е страна на живата история, която продължава да се измерва с библейски мащаби. Това, което става в нея сега, със сигурност би могло да бъде записано в Библията.

Тук е концентрирана историята на човечеството. Неслучайно на това място е избухнал взрив, променил съзнанието на света, поне на европейския и арабския. Оттук, от средата на много малък народ, произлиза Великият Учител Иешуа. Той е говорил на език, разбираем за днешния израелтянин. Живял е в тази култура — носил е същите дрехи, хранел се е със същата храна, изпълнявал е всичките предписания на юдейската религия, към която се е придържал. Първите му ученици са били в някаква степен юдеи — протестанти. Християнството — тази дума първите ученици на Исус не са я и знаели — е започнало като реформиран юдаизъм. Едва след столетие то е скъсало пъпната си връв, тръгвайки към гръцкия, римския, малоазийския свят. Йерусалимската община на последователите на Иешуа, начело на която е стоял апостол Яков, е съществувала няколко десетилетия. Именно тя е била църквата-майка за всички последвали християнски общини, именно на нейния език — древноеврейски с примеси от арамейски — се е осъществила онази пасхална среща на Учителя с учениците му, която в християнския свят се нарича Тайна вечеря.