Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Огорчен съм от онази част от писмото Ви, в която говорите толкова лекомислено за плурализма, който все повече завладява църквата. Това, което на Вас Ви се струва съвременно и важно и което наричате взаимно разбиране, е нещо абсолютно невъзможно. Не се съмнявам, че това е свързано с неестественото Ви положение — имам предвид едновременното Ви присъствие в лоното на Православието и дългогодишното Ви сътрудничество с католиците. Това е някакво недоразумение, трудно бих могъл да си представя епископ, склонен да даде благословията си на православен човек, който практически работи в доминикански орден.

Моят личен път е минал през Изтока. В младежките си години бях изкушен от будизма, възприемах неговата свобода като висше постижение. Практикувах будизма и бях стигнал доста далече по този път, но бях спрян от празнотата. В будизма няма Бог, а Господ се оказа за мен по-важен от свободата. Аз не исках да бъда свободен от Бога и Той ми се откри в Православието. Главният и най-плодотворен път е ортодоксалният. Не желая облекчено християнство. Тези, за които говорите, са тълпи от реформатори, „облекченци“, търсещи не Бога, а удобен път към Него. Но по такъв удобен път няма да стигнеш доникъде. Смешни са ми опитите да се превеждат служби от църковнославянски на руски. Защо? За да не се правят усилия и да не се изучава дивния, макар и малко изкуствен, но тържествен, изваян специално за тази цел език? Тъкмо той осъществява й връзката с преданието, което достига дълбочини, където съвременният руски език не достига!

Ние познаваме лошо каноните, а именно чрез тях се разкрива истинската дълбочина на Православието.

Вие говорите за многообразието, което Ви възхищава! Валентина Фердинандовна! Нима не разбирате, че взимат разкошна, богата материя, изрязват от нея малко парче плат и казват: това е напълно достатъчно! Поради тази причина настъпи и пълният ми разрив с отец Даниел Щайн. Неговото търсене на „тясното“ минимално християнство е пагубен път. В парчето плат, което той си е определил като „необходимо и достатъчно“, се съдържа една хилядна, една милионна част от Християнството. Аз не Ви спрях, когато решихте да отидете на меса при него. Мислех си, че сама ще видите това разбойничество, тази осакатеност. А Вие ми донесохте вкъщи хартийка с няколко осакатени текста, които той смята за литургия. Не съм виждал никога този текст, не бих го взел в ръцете си. Нашето скъсване стана във време, когато той още не бе стигнал до този „минимализъм“ или „популизъм“ — наричайте го както желаете. Сега изследвах този текст. Даниел няма никакво право да се нарича свещеник, такова безобразие може да съществува само заради недоглеждането на църковните власти.

Лично аз изпитвам благодарност към него — той изигра голяма роля в живота на нашето семейство, помогна да се осъществи нашия брак с Тереза (също и благодарение на Вас, за което винаги ще отправям благодарствена молитва за Вас!), с неговата благословия дойде и чудото с раждането на Сосик. Но възгледите на Даниел ми се струват абсолютно неприемливи.

Синът Божий е дошъл на света чрез плътта. На иврит благовестие — „бесора“ и месо, плът — „басар“, са родствени думи. Това е най-голямата вест! Бог е в нашата плът. Наистина е така. В плътта на моя син Ицхак. Това дете ни съедини с Бог по особен начин — моята плът възприе божествената природа чрез него. Обрязах сина си не за да го направя юдей, а за да стане Месия.

На небето и на земята се води битка, тя става все по-яростна и трябва да стоиш на мястото, на което са те поставили, а не да търсиш удобство и комфорт. Само вървейки по този път, можем да се върнем към изворите на църквата, към нейните сподвижници, към нейната сърцевина.

Естествено, по-лесно е да се говори с реформаторите, те са готови да приемат всичко — аборти, еднополова любов, жени свещеници, готови са и да изхвърлят всичко: дори Светата Троица.

Скъпа Валентина Фердинандовна! Разминаването във възгледите ни е толкова голямо, че нашето общуване занапред не ми се струва възможно. Като мъж, отговарящ пред Господ за жена си, забраних на Тереза каквото и да било общуване с Вас и се надявам да не се наложат никакви допълнителни обяснения по този повод.

Искрено Ваш, йерей Ефим Довитас.

1995 г., Беер Шеба

Копие: до Настоятеля на Кармелитския манастир „Стела Марис“

Ваше Високопреосвещенство,