Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Изпитвам и радост, и смущение. Повече от всичко ме смущава фактът, че цялото това огнедишащо разнообразие се намира в сърцето на активния и самодостатъчен си юдаизъм, който някак не забелязва огромния християнски свят. И всичко това е разположено в пространството на исляма, за който Израел е също един от центровете на живота и вярата. Тези три свята съществуват в една плоскост почти без да се пресичат.

Присъствах на дългата литургия, която отслужи Ефим, а после отидох в Хайфа при Даниел; неговата меса нямаше нищо общо с онази служба, която проведе отец Ефим. Впрочем забравих на масата в малката стая два листа с текста на литургията, която изнесе отец Даниел. Това бе прекрасно и радостно, изпълнено с емоция богослужение, което трая половин час — в текстовете не намерих половината от молитвите, които се четат по време на меса. Дори Credo отсъстваше.

Колко много храна за размисъл! Тук, в Москва, винаги са ме смятали за твърде еманципирана; мнозина представители на православното духовенство са ми казвали, че съм заразена от „латинската ерес“, много сили съм отдала да върна културното измерение в рутинната среда чрез единствения достоен за мен път — нови преводи на руски на текстовете от Новия Завет. Аз виждах в това възможност да служа на църковното единство. Поне съм се стремила към това. Както знаете, положението ми е особено — в детството си съм кръстена от руската си баба в православна църква, сетне ме е възпитавала литовската ми леля, католичка — поради което и цял живот стоя на някакъв кръстопът. Сближавайки се с доминиканците, които подкрепят преводаческата ми работа, аз споделям екуменическата идея. Изборът не е мой, съдбата ми е отредила това място.

Винаги съм мислила, че известното тесногръдие на съзнанието на мнозина в нашата страна е заради забраните в държавата върху интелектуалния и духовния обмен през последните 70 години от нашата история. Но в западния свят това не го е имало — откъде е упоритото „несмесване“ и неприемане на един от друг? Иска ми се да знам какво мисли Ефим по този повод.

Сега за Исаак. Мила Тереза! Драги Ефим! Рискувайки да ви нараня и да си навлека вашето негодувание, не мога да не кажа следното: вашето момче е чудесно. Той е трогателен и безкрайно мил, но вашите предчувствия и упования, че той именно — дори ръката ми не се вдига да напише тази дума — е Този, Който е Обещан — да го кажа по такъв начин, ми се струват илюзии на дълбоко обичащи родители.

Ако греша и Сосик наистина притежава „втора природа“ — пак не се решавам даже да повторя вашите думи — то тя ще се прояви извън зависимостта от вашето отношение към всичко. Струва ми се по-правилно да му дадете възможност да ходи в онова специализирано училище, което тъй категорично отхвърляте. Вие сами ми казахте, че децата с този синдром в никакъв случай не са умствено изостанали, че това е една по-особена порода хора, които се развиват по други закони. И те се нуждаят да разговарят, да четат, да общуват. Това, че могат под ръководството на специалисти-педагози да участват в спектакли, да се занимават с музика и рисуване, изобщо неща, които ще повлияят на развитието им, е много добре и не би навредило на Сосик по никакъв начин. Ако той действително е онзи, за когото го възприемате, тези навици няма да му навредят в мисията, която трябва да изпълни.

Скъпи мои! Възхищавам се на вашия героичен и дори апостолски живот. Пътя, който сте избрали, е достоен за дълбоко уважение. Естествено, разбирам, че пътят на всеки човек е единствен и всеки си избира своя — към Истината. Но защо има толкова много хора, съсредоточени изключително в търсенето на Истината, които вървят в съвсем противоположни посоки?

Ето сериозен въпрос за размисъл.

Скъпи мои! Още веднъж ви благодаря за това пътуване. Следващия месец навършвам 73 години, не мисля, че ще мога пак да дойда при вас. Затова тази среща е още по-скъпа за мен. Винаги ще се моля за вас. Молете се и вие за мен. Валентина.

1995 г., Беер Шеба

Скъпа Валентина Фердинандовна! Получихме писмото Ви и Тереза ме помоли да Ви отговоря. Въпросът, който няма да обсъждаме, е за предназначението на Исаак. Това не се решава на нашето ниво. От нас се изисква само внимание и умение да слушаме вътрешния глас, който е пратен в нашите сърца свише. Различаването на духовете е особена дарба, Тереза без съмнение я притежава в голяма степен. За собствените си малки способности не говоря.