Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Отслужих месата и произнесох проповед. Хилда я записа на магнетофон. Ето я:

„Братя и сестри! Преди петдесет години, по време на изповед, дълго стоях тук на пейката и се страхувах, че свещеникът ще познае некатолика в мен. Обстоятелствата се стекоха така, че се наложи да бягам от града, но после се върнах и бях приет от монахините. Те ме укриваха петнайсет месеца. Няколко дена след като те ме пуснаха при себе си, аз се кръстих.

Днес искам да благодаря на Господ за три неща: за спасението на хората, които тогава избягаха от гетото и за моето, в това число, за 50 години на моята християнска вяра и за 33 години работа в страната, където се е родил и служил Исус — в Галилея, нали той е бил галилеец и е говорил на техния език. Днес у нас в Израел отново има еврейска църква.

Не съм подбирал специално текста за днешното четене. Ако сте слушали добре, ще разберете, че това бе описание на онова, което се е случило тук през август 1942 година.

Днес дойдохме от страната Израел, за да си спомним нашите загинали. Кръвта им, пролята тук, послужи за възникването на нов живот, както се казва в текста «Господ ще възстанови величието на Яков, както величието на Израел…» Тук, между двете църкви, през ноември 41-ва, още преди моето пристигане в Емск, са били избити хиляда и петстотин евреи. Тяхната кръв е тук. През август 42-ра в дерето край града бяха разстреляни още 500 евреи: старци и деца, които не се бяха решили да избягат от гетото. Тук е пролята и кръвта на нашите братя — поляци и беларуси, руснаци и немци. В сърцето си винаги споменавам с имената им всички, които са били добри към мен — и поляците Василевичи, и германеца Рейнхолд, и беларусите Харкевич и Лебеда.

Искам да благодаря на всички вас, защото сестрите-монахини, които ме укриваха, принадлежаха към вашата община. Господ ще ви въздаде за онова, което сте направили за мен и за моите сънародници.“

На това място Хилда запя с тънкия си гласец думите на патриарха Яков, които е произнесъл в Бет-Ел: „Наистина Бог е в това място, а аз не го знаех.“ А сетне бе ред на заключителната молитва:

„Подкрепени от Твоята храна, о, Господи, ние Те молим, Твоите слуги, наши братя и сестри, напуснали света в мъчения в този град, освободени от всяка вина, да възкръснат заедно с нас за вечен живот. Амин.“

Излязохме от храма, а към мен се приближи горчиво плачеща старица. Помня добре тези беларуски старици — със забрадка, с валенки посред лято, с тояга и с чувал.

Пъха в ръката ми голяма зелена ябълка: вземи, бащице, нашата отровна ябълчица…

Не я разбрах веднага. Тя сложи ябълката в ръката ми, падна на колене и рече:

— Кажи на твоя Бог да ни прости и да не ни се гневи повече. Заради онези невинно погубени евреи, той ни изпрати Пелиновата звезда 135 135 „И като затръби третият ангел, падна от небето голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори. А името на звездата е Пелин, и третата част от водите стана пелин, и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха. (Откр. 8:10–11)“. В Русия има вид пелин, чието име е „Чернобил“ („чернобыль“ на укр.), Чернобил, или чернобилник, но след аварията в АЕЦ там през 1986 г. мнозина обръщат внимание на съвпадението. — Бел.ред. …

Аз пак не разбрах, един немски журналист ми обясни, че сред народа чернобилската авария се свързва с апокалиптичното предание за Пелиновата звезда, която пада на земята и отравя всичко.

— Не плачи — казах аз, — Бог не е зъл към своите деца. Бабо.

Тя се пресегна към ръката ми с ябълката, при православните е прието да целуват ръката на свещеника. А аз й подадох да целуне ябълката. И тя си тръгна, както и дойде, цялата в сълзи.

Не, не мога да допусна мисълта, че Бог наказва народите. Нито еврейския, нито беларуския, нито който и да е. Това не е възможно.

Текст под снимките:

1. Така изглежда Емският замък петдесет години след като е бил превърнат в гето. Отдясно са двата автобуса, с които пристигнахме от Минск.

2. Камъкът, който беше положен от участниците в бягството от гетото в памет на тези, които не са успели да избягат.

3. Групата на участниците в честването.

4. Митинг на градския площад в Емск. Изказване на кмета на града Римкевич.

5. Изпълнение на самодейците. Детски хор. Танцов колектив. Ансамбъл от народни инструменти.

6. Кадиш. В центъра е равин Хаим Зусманович.

7. Лея Шпилман, единствената еврейка в град Емск, заедно с така наречената си сестра Серафима Лапина.