Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

На девети ав 4855 г. (или по съвременния календар: 1095 година от н.е.) папа Урбан II обявил началото на първия кръстоносен поход, в резултат на който „воините на Христа“ избили десетки хиляди евреи и унищожили много еврейски общини.

На девети ав 1290 г. започнало масовото изгнание на евреите от Англия, а през 1306 г. и от Франция.

На девети ав 1348 г. европейските евреи били обвинени в организирането на една от най-големите епидемии от чума („Черната смърт“). Това обвинение довело до вълна от погроми и убийства.

На девети ав 1492 г. кралят на Испания Фердинанд II Арагонски и кралица Изабел I Кастилска издали указ за прогонването на евреите от Испания.

На девети ав 1555 година кварталите в Рим, където живеели евреи, били обградени със стени и превърнати в гето, а две години по-късно, също на девети ав, в гетото били преселени и останалите евреи от страната.

На девети ав 1648 г. десетки, дори стотици хиляди евреи в Полша, Украйна, Бесарабия били изклани от хетмана Богдан Хмелницки и сподвижниците му.

На девети ав 1882 г. в Русия започнали погроми над еврейски общини.

На девети ав 1914 г. е започнала Първата световна война.

На девети ав 1942 г. е започнало депортирането на евреите от Варшавското гето, на същия ден започнал да функционира и лагерът на смъртта в Треблинка, отново на същия ден в град Емск са били разстреляни петстотин наши сънародници и близки.

Но пак на същия ден триста човека са били изведени от гетото и са били спасени.

Девети ав е най-печалната дата в еврейския календар. Но независимо от това, евреите вярват, че някога тази дата ще се превърне в най-големия празник: когато всички евреи ще се разкаят за греховете си и ще се обърнат към Бога; и в този ден ще се роди Месията.

— Кажете, моля Ви, Лея Пейсаховна, как се случи така, че Вие се оказахте единствената еврейка в град Емск?

— След войната се появиха няколко десетки евреи. Всичките бедни — не им беше останало нищо: нито дом, нито имущество. Една част беше изгоряла, другото го бяха задигнали. Не само в града живееха евреи, много живееха в чифлици, ферми — занимаваха се със селско стопанство. Тези последните бяха избити почти всичките. Брат ми и семейството му бяха разстреляни през 42-ра година. До революцията имахме прислуга, Настенка, дъщеря й Сима беше колкото мен. От деца бяхме много задружни. Когато започна войната, Настенка ме взе при себе си на село. Бях на единайсет години. Настенка ме подстрига, накара ме да нося забрадка, да си покривам главата, защото косите ми бяха типично еврейски, а след подстригването не се забелязваше. Тогава стрижеха децата често заради въшки. Нямаше газ да се намажем.

— Как така се оказахте единствената еврейка сега?

— Казах, че отначало бяха няколко десетки. Върна се братовчедката на майка ми, искаше да ме вземе, но аз не исках да се отделя от Настя и Сима. Бях дива, боях се от всички. Мисля, че психиката ми не беше наред. А може и сега да не е добре. Дъщеря ми казва така: майка е побъркана. После от фронта се върна синът на Настя — Толя, инвалид, разбира се. Аз се омъжих за него, но той скоро умря. Отгледах дъщеря си сама. А през осемдесета година замина за Америка. Всички се разпръснаха — едни на запад, други на изток, трети на север, четвърти на юг. Отначало мнозина се изселиха от Беларус в Русия, един инженер замина на строителството в Норилск. Имаше такива, които отпътуваха за Израел, за Америка. А дъщеря ми отиде да учи в Минск, запознала се там с еврейски младеж и решили да заминат заедно. Но ние със Сима живеем тук. Дъщеря ми все ми вика: идвайте, идвайте. Само че за какво? Тук си имаме всичко — дом, градина. Сима не се е омъжвала, девойка е. Погребахме Настенка отдавна. Моите гробове всички са тук — на майчицата ми, на баща ми, на осемте ми братчета и сестрички, баби-дядовци, всички убити в един ден. Ето така сега съм сама.

— Лея Пейсаховна, а защо не искате да се преместите при дъщеря си?

— Този въпрос дори не подлежи на обсъждане. Как така ще се преместя в тази Америка, за какво ми е тя. На Лилечка й харесва, нека си живее там. На мен там нищо не ми харесва. Ето например миналия път ми донесе костюм, така и не съм го облякла. С голяма яка и зелен на цвят. И обувките са толкова меки, че кракът ми се клатушка. Е, шегувам се, разбира се. Тук са гробовете, всеки ден ходя, почиствам, всичко е разтребено. Имаме си свой дом. Настенка ни го прехвърли на двете ни. Сима получава пристъпи, как да замина?

— Лея Пейсаховна, били ли сте на гости при дъщеря си в Америка? В кой град живее тя?