Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

След тях взех думата и аз, Рувим Лахиш, гражданин на Израел. Благодарих на градските власти и местното население, че са запазили половината от еврейското гробище, а на другата половина са построили много хубав стадион. След речите, положихме венци на паметника на героите-освободители на Беларус и град Емск от немско-фашистките завоеватели.

После тук на площада самодейци изнесоха концерт: група ученици изпълниха беларуски народни песни и танци, артисти от Минската филхармония изпяха под открито небе няколко арии от опери на Верди, после други артисти рецитираха стихове от Пушкин и Лермонтов и от военните поети Константин Симонов и Михаил Исаковски. Ансамбълът за народни инструменти при Дома на културата се представи с много хубаво изпълнение на народни песни.

Един от участниците в нашата група, Ноел Шац, изпя Lomir ale ineynem и „Тумбалалайка“, всички го подкрепихме.

В местния ресторант „Вълна“ бяха наредили трапеза, всички бяхме много доволни, защото никъде няма такива вкусни картофи, каквито растат в Беларус, няма нито в Израел, нито в Канада.

На другия ден се случи най-важното. Беше поставен паметникът. Имаше откриване. Прочете се поименно списъкът на загиналите — повече от петстотин души. Положен бе много труд, за да бъдат издирени всички тези имена и никой да не бъде забравен.

Аз произнесох реч. Една местна жена, Елизавета Фоминична Кутикова, също произнесе реч. През цялата война тя е укривала при себе си Рая Равикович с дъщеричката й Верочка, спасила им е живота. Сега Верочка самата е баба, те се срещнаха като роднини. Рая е починала миналата година в Израел. Всички плакаха, разбира се. В Йерусалимския музей в памет на загиналите Яд Вашем 129 129 „Яд ва-Шем“ (на иврит: „Място/памет и име“) е национален „Мемориал на катастрофите (Холокоста) и героизма“ в Йерусалим, в който е събрана информация за евреите — жертви на нацизъм в периода 1933–1945 г. Основан е през 1953 г. и ежегодно е посещаван от над милион души. Произходът на името е от библейски стих: „На тях Аз ще дам в дома Си и вътре в стените Си Спомен и име (Яд Вашем) по-добро от синове и дъщери; На тях ще дам вечно име, Което няма да се заличи“ (Исая 56:5). Разположен на западния склон на Хар ха-Зикарон (планината Памет), музеят включва в себе си няколко мемориални зали и монументи. Архивът е много важен момент в дейността на „Яд ва-Шем“. В него е създадена база от данни за всички убити евреи: съдържа над 58 млн. страници и над 100 хил. фотографии. — Бел.ред. , в чест на такива праведници, спасявали евреите, са посадени дървета. По дърво на всеки. Но в чест на Елизавета Фоминична няма посадено дърво в Яд Вашем. Виновна е Рая. В интерес на истината, тя е изпращала пари на Елизавета Фоминична, но не се е погрижила да я почете. Когато се върнем вкъщи, ще оправим това, ще поканим Елизавета и ще посадим дърво, ще я посрещнем добре и ще й покажем всичко. Хората, които са спасявали евреи през войната, са почитани като праведници на света, а нея са я забравили.

Римкевич бе изпратил заместничката си, красива жена, тя също взе думата. Накрая излезе нашият равин Хаим Зусманович, син на Берл Зусманович, който също бе избягал от гетото, но не беше доживял този ден, починал е през 1985 година. Хаим се родил в Израел през 52-ра. Отначало той произнесе реч, а сетне прочете кадиш.

Имаше още едно събитие — служба в катедралата, но аз не присъствах, не ходя там. За това ще разкажат тези, които са присъствали.

Как да опиша чувството на скръб и благодарност? Бяха избити шест милиона. Вече го няма онова европейско еврейство, което говореше на идиш. Децата ни говорят на иврит, други евреи — на английски, руски, на всякакви други езици. От петте хиляди евреи, жители на Емск преди войната, е останала една еврейка. Няма да говоря за нея, тя сама ще разкаже за себе си.

Благодарни сме на съдбата или на Бога, или не зная как по-добре да го кажа, но ние, 44 души сме живи, от нас са се родили много деца и внуци. Преброих ги и се оказа, че нашето потомство, на тези, които сме избягали от гетото в Емск и сме оживели, наброява повече от четиристотин души. Има още някого, на когото сме благодарни — Даниел Щайн. Благодарим му, че ни преведе като Мойсей.

Август, 1992 г.

Знаете ли, че днес е най-траурният за евреите ден, девети ав? Нашият ден на скръбта по странен начин съвпада именно с девети ав 130 130 Девети ав (ивр. Тиш’а бе-ав) е национален ден на траур за еврейския народ. На този ден били разрушени Първият и Вторият Храм в Йерусалим, а са се случили още печални събития през вековете (които героят в романа изрежда правдиво). „Ав“ е петият месец в годината, обичайно идва през лятото. — Бел.прев. . Това е денят на бягството от гетото и денят, когато тук са загинали стотици наши родственици и близки. Това е ден на пост, нищо не се яде, не се пие и не се обуват обувки, направени от кожа. Постът започва вечерта на осми ав няколко минути преди да се скрие слънцето, и завършва след изгряването на звездите в небето вечерта на девети ав.