Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Исках да ти пиша още за твоето приятелче Фьодор Кривцов. Нали той си намери старец и се изгуби — има такива щастливи хора, които все търсят кому да подарят себе си. Намерил си някакъв отшелник — тук и досега не можеш да ги преброиш, от всички видове са: и гладуващи, и отшелници, и лечители, и чудотворци. Тълпи от шарлатани и побъркани. Светият човек е същество тихо, незабележимо. Дълго трябва да наблюдаваш, за да го разпознаеш. Е, както и да е, дойде вчера Фьодор. В Йерусалим не можеш да учудиш никого с нищо — когато аз бях току-що пристигнала тук и ходех по улиците на стария град, видях какви ли не хора — прокажени, обсебени от бяс, маскирани. Но Фьодор ме учуди. В мръсна риза, слаб като скелет, очите му горят с безумен пламък, гледа над главите, брада до кръста, цялата му глава в лишеи. Е, покрита с калимявка.

Старецът му починал. Беше му необходим свещеник за опелото. Познавам нашия Кирил, за нищо на света няма да се помъкне в планината — дебел е, задъхва се. Другият, Никодим, е пъргав, слаб, може и да се изкатери, но пък отсъства — в Синай е.

Аз казвам на Фьодор: иди при гърците, те имат много свещеници. Той клати глава: не, старецът беше скаран с гърците. Иди при сирийците, при коптите. Пак клати глава — вече му били отказали. Тук ми дойде на ум брат Даниел. Има, казвам му, един кармелит, той не отказва на никого, само че на теб едва ли ще ти свърши работа. И горкият Федя тръгна да го търси. Да, преди да поеме, каза, че неговият старец Абун е бил епископ на Истинната Църква на Христа, неин Патриарх. Попитах го, голяма ли е църквата. По-рано е имало трима души — Абун, един преди него, който му бил учител, и нашият Федя. Сега Фьодор остава сам. Излиза, че всички ние не сме истински… Не си ли чувал за такава Църква, Мишенка? Както и да е, изпратих го с Бога при Даниел в Хайфа. Той няма да откаже. Ще опее и патриарха, и скитника. Той е от незабележимите, цял живот живее някъде под стълбите. Заприказвах се. Господ да е с теб, приятелю мой, скъпи Мишенка!

1992 г., Йерусалим

НА ВТОРИ АВГУСТ НА ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВАТА ГОДИНА ОТ ЖИВОТА СИ ПОЧИНА МАЙКА ЙОАННА СУМАРОКОВА ТЧК. НАДЕЖДА КРИВОШЕИНА.

Януари, 1992 г., Йерусалим

Драги(а)……!

Комитетът по подготовката на срещата на съжителите от Емското гето съобщава следното:

1. Срещата ще се състои на 9 август тази година в град Емск. Имаме съгласието на градската администрация. Във връзка с това, че съществуващите там два хотела („Възход“ и „Октомври“) могат да приемат не повече от 60 души, а към днешната дата в списъка имаме 82 (да са здрави!), кметството ни отпуска сградата на общежитието на педагогическия техникум, където могат да се настанят 120 души.

2. За участие в тази паметна среща са поканени представители на Световни еврейски организации, представители на правителствата на Русия, Беларус, Полша и Германия. Някои вече отговориха. Със сигурност може да се каже, че ще пристигнат немски журналисти с киноапаратура. Разрешение за снимане не е получено още, аз вече съм във връзка с организациите, които отговорят за това.

3. В отговор на моето запитване към градската управа на Емск относно поставянето на паметник на загиналите евреи от гетото ми съобщиха, че в града вече има паметник на загиналите по време на освобождаването на Беларус съветски войници и втори не им е необходим. Но по всяка вероятност може да се постави паметник на старото еврейско гробище, което се е запазило. Така че събраните от нас пари ще бъдат употребени за тази цел.

4. От страна на градските власти ще има изказване на кмета на Емск и концерт на самодейци.

5. Всички подробности, свързани с билети, визи и придвижване, ще ви съобщавам постепенно, но всеки може да ми зададе писмено въпросите си.

Рувим Лахиш

4 август, 1992 г., Хайфа

Тръгнахме в четири часа сутринта и за два часа по пустия път се добрахме до завоя при Кумран. През целия път Даниел ми разказваше за някаква нова част от Кумранските ръкописи, която била публикувана току-що. За това май му е разказал самият археолог, който е открил чудото. В пещера №4 намерили някакъв нов ръкопис — страшно е да се изговори — от първи век преди Христа, в който авторът, пишещ от първо лице, нарича себе си Мойсей и разказва, че е познал страдания и печал, но сега е възнесен по-високо от ангелите, седи тържествено на небесен престол и е приближен до Всевишния повече от всички ангели… По текста може да се предположи, че това е писмо от другия свят, завещано на единомишлениците.