Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

След погребението пасторът се приближи, приличаше на Агнес, със същите дълги зъби и белезникави очи; брат и сестра, помислих си аз, но стана ясно, че са мъж и жена. Той ми стисна ръката и ми връчи два листа хартия. На единия бяха написани думите на молитва и ноти, а вторият бе свидетелството за опело.

Рита, която държеше в идеален ред всичките си документи и бумаги, може да бъде напълно доволна. Естер, скъпа! Случи се това, на което никога не съм се надявала: аз се помирих с нея.

Сега ще имам много време да се разкайвам, да се чувствам виновна и безсърдечна. Но днес с нея сме в пълен мир.

Вдругиден отлитам за вкъщи. Целувам те. Лека нощ. Тук вече светлее.

Твоя Ева.

Ноември, 1991 г., Йерусалим

Драги Даниел! Наминах два пъти към теб в манастира, но не те извикаха. Втория път ти оставих бележка с номера на телефона си, но ти не ми се обади. Монасите от манастира не бяха хич любезни, затова не съм и сигурен дали са ти предали бележката. Знаеш ли, че аз водя обширна кореспонденция с онези от Чорная пуща, които са живи? Тези, които на 11 август 42-ра избягаха от гетото и дочакаха освобождението са малко. И с всяка година стават все по-малко. Срещахме се с Давид, той живее в Ашкелон, и решихме, че ще бъде добре да организираме мероприятие в чест на петдесетгодишнината от онзи ден, когато ти ни помогна да избягаме. Пиша си с Берл Калманович от Ню Йорк, с Яков Свирски от Охайо и с още две момчета от бившите партизани. В Беларус има много малко евреи. Както съм чувал, в Емск не е останал изобщо никой, но са останали костите на нашите родители, на роднините ни. Ти знаеш, че двете ми сестри с племенниците ми загубиха там живота си. Аз ще организирам всичко. Сам разбираш, че ти си централната фигура, ще седиш начело на масата, ние ще пием и ще си спомним всичко.

Сега, конкретно: кого си срещал, с кого си поддържал връзка от тези, които бяха партизани? Изпрати ми адресите. Ние с Давид си поговорихме, помислихме, че може хората да дойдат и с децата си, за да им покажем как сме живели тогава. Мисля си да отида по-рано тази година и да видя дали можем да поставим поне надгробен паметник. Ти не си от нашия край и не знаеш колко богато беше еврейското гробище преди войната — паметниците бяха от мрамор и гранит. Дали се е запазило нещо? Не мисля. Това, което немците не са унищожили, за него се е погрижила съветската власт. Трябва да се съберат пари и да се постави общ паметник за всички. Позвъни ми или ми пиши. От името на Обединението на бившите жители на Емск: Рувим Лахиш.

1984 г., Йерусалим

Драги отче Михаиле! Отидох да поздравя майка Йоанна с Деня на Ангела, а тя ми дава писмо от теб. Зарадвах се, а тя ми заповядва: сядай и пиши отговор!

Господ ме доведе на такова място, за което се молех. Намерих си истински старец. Живее в пещера, както са живели сирийците. С какво се храни — не зная. Има изворче, ала да се покатери по планината за вода, не е по силите и на млад човек. Бог знае как той се добира дотам с кратунката. Измива се, налива си вода в нея и се спуска като гущер обратно по планината. Няма никаква трева, само камък. Гарван ли му носи храна, или го храни ангел — не знам. Той живее в тази пещера от незапомнени години, един грък ми каза, че трябва да има стотина години. Аз вярвам. Или лъжат? През светлата част от деня чете, през тъмната се моли. Няма място за спане — има един камък за сядане, на него и спи. Дълго време не ме допускаше до себе си. Не разговаряше с мен. Веднъж му донесох колаче, той не излезе. Оставих го в пролуката към пещерата. Идвам на другия ден, колачето го няма. А може и животните да са го изяли? Наричат го Абун, но това е прозвище, означава „отец“, а името му не знае никой. До пещерата има малка площадка, камък като маса, на него слага книгата си, а самият той стои на колене пред книгата. Чете на гръцки. Когато се качвам към него по скалата, дъхът ми ще излети; макар да е сухо и непригодно, това място ми се струва като рая. Отче Михаиле! Ако той ме приеме при себе си, ако ми позволи да поживея с него, аз стопроцентово ще се махна оттук, защото, както казваше старецът Паисий от Атон, един процент ме държи в света, а тук със сигурност няма никакъв процент. Искам да съм винаги на това място, край Абун. Навестих майка Йоанна, сега отивам на скалата, ако ме приеме, оставам. Братски те целувам: Раб Божи Фьодор.