Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

— Не съм била там. Много е далече. Ако беше по-близо, бих заминала. Но съдете сами, аз цял живот в Минск не съм била, по-далеч от Гродно не съм пътувала, а колко прехвърляния са нужни да се отиде до там… И с багажа е трудно. Не, не ме молете, за нищо на света не бих тръгнала. Ако й стане тъжно за мен, сама ще дойде на гости. Градът има име подобно на нашите места — Остин.

— Лея Пейсаховна, вие ходите на гробовете, знаете кой къде е погребан, на нас тук ни казаха, че са разстреляни петстотин души.

— Вие мислите, че ходя в дерето? В никакъв случай! Не, объркали сте се, аз въобще не ходя натам. Само на старото еврейско гробище. В тази част, която се е запазила. Разбира се, има много разбити гробове. Но аз чистя пътечките, оградите, където са запазени, плевя бурените, при мен е чисто. Нашият град не е обикновен, имали сме много учени и равини в града, имахме Семинария, братът на дядо ми също беше образован. Ето тези гробове опазвам. Не си спомням добре еврейския език, но знам буквите, разбирам какво е написано и зная кой къде е погребан. С цифрите не се справям, не мога да преведа по нашему коя е годината.

— Не Ви ли е мъчно за съотечествениците Ви?

— Защо да ми е мъчно? Всички мои съотечественици са тук — и които лежат под земята, и тези, които ходят по улицата. Те се отнасят добре към мен, макар да съм еврейка. Никога нищо не са казали. Естествено, радвам се, че пристигнаха нашите. Но сред тях няма мои познати или роднини. Всичките ми познати са тук. И мъртвите, и живите. Заповядайте у дома, ще ви запозная със Симочка. Тя ми е повече от сестра.

— А как преживявате?

— Много добре. Имаме две пенсии, градина, кокошки и толкова много дрехи, че не успяваме да ги носим. Цялата тази част на улицата ходи с нашите дрехи. По-рано имахме и коза, но се отказахме.

— Казаха ни, че тук, в Беларус, местното население е помагало на немците през войната, издавали са евреите. Какво е отношението ви по въпроса?

— Хората са различни. Едни са помагали срещу евреите. А други не са. Евреите не ги обичат. Но нас ни има. Мен ме спаси Настенка. Тя имаше сестра, Нюра, тя през цялата война идваше при нас и говореше: ще издам, ще издам тази еврейка. А Настенка й отговаряше: върви, върви, ще убият и мен, и Симочка, и теб ще те хванат — ще им кажа за мъжа ти, който отиде в Червената армия. Пъхваше под носа на Нюра нещо за ядене или някоя дреха и онази си отиваше. Народът в Беларус винаги е живял лошо, особено през войната. А на тези, които издаваха евреите, им даваха по 20 немски марки и дрехи. Съседът ни Михей за един кожух издаде Нухман — шивача. Издирваха и поляци, но по-малко.

Ако всички хора бяха добри, нямаше да има война, това ще ви кажа. Довиждане.

Не се планираше католическо богослужение. Всички бивши затворници от гетото бяха евреи, за които християнството е напълно чуждо. Първо бе отслужена възпоменателна служба, после отслужиха кадиш край камъка, който поставихме на мястото, където бяха заровени нашите братя. После всички заедно отидохме в града, исках да покажа на моите приятели — християни от Германия, католическата църква. Обграждаше я каменна ограда, но вратата беше отворена. Ние влязохме. Църквата приличаше на строителна площадка, цялата опасана в скеле, а дворът бе затрупан от строителни материали. И тук се вършеше перестройка. На каменните плочи седяха жени, чакаха свещеника, защото службата бе определена за пет вечерта. Аз исках да вляза и може би да проведем съвместно служение, но насреща ми излезе един дякон и каза, че няма да има служба: свещеникът се обадил, че се разболял и няма да може да дойде.

Казах му, че съм бил в този храм по време на войната. Останал съм жив, а сега съм католически свещеник и бих желал да направя богослужение. Той отвори църквата, влязохме всички.

Отвътре също имаше издигнато скеле, но в един страничен олтар можеше да се служи. Преметнах епитрахила. Започнах месата с четене на пророк Наум. Не мога да не го цитирам, по-точни думи, свързани с този ден, не могат да се измислят:

„Ето върху планините Нозете на онзи, който благовествува. Който проповядва мир! Празнувай, Юдо, празниците си, Изпълнявай обреците си; Защото нечестивият няма вече да замине през тебе, Като е съвсем отсечен. (…)Понеже Господ възстанови величието Яковово, Като величието Израилево; Защото изтърсвалите ги изтърсиха, И повредиха лозовите им пръчки. (…) Горко на кръвнишкия град; Цял е пълен с лъжа и грабеж; Плячката не липсва. Пукот на бичове се чува, и шум от тропот на колела, На тичащи коне, и на подскачащи колесници. Конникът се качва с лъскав меч и бляскаво копие; Има и много ранени и голямо число убити, и труповете са безчислени; Спъват се в труповете им.“ 134 134 (Наум 1:15, 2:2, 3:1,2,3). — Бел.прев.