Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Най-напред постът на девети ав се свързва с „греха на разузнавачите“ — когато Мойсей довежда евреите до границите на Обетованата земя, те се побояли да навлязат в нея и измолили от водача си да изпрати разузнавачи, които да разберат що за страна лежи пред тях и да я опишат, като се върнат. Макар такава молба да говорела за съмнението на народа в думите на Бога, Мойсей се съгласил да прати съгледвачи. Върнали се те след 40 дена и съобщили, че страната е в укрепления до небето и е населена от великани, в сравнение с които евреите са „малки като щурци“. Само двама от разузнавачите казали, че Обетованата земя е прекрасна, но не им повярвали. През цялата нощ на осмия срещу деветия ден от месеца ав евреите плакали, говорейки, че Бог ги е изпратил в тази страна, за да намерят гибелта си и че е било по-добре да бяха умрели в пустинята. Тогава Бог се разгневил, рекъл им, че плачат напразно, но оттук нататък ще имат много поводи да плачат в тази нощ. Това ще бъде наказанието на евреите заради неверието им.

Първото наказание било, че на поколението, излязло от Египет, не било съдено да влезе в Обетованата земя. То скитало из пустинята 40 години — по година за всеки ден разузнаване. И измрели там, както и молели в момента на малодушие. Едва децата им влезли в Обетованата земя.

Второто наказание дошло, защото евреите се уплашили от народите, населяващи Ханаан, и се отказали да навлязат в Израел в посоченото от Бог време. Затова им предстояли години на тежки войни за тази земя. Макар, ако бяха послушали Господ, да са могли да я получат без всякакви усилия.

Но дори влизайки в Обетованата земя, евреите продължават да грешат. Те не вярвали в Истинния Бог, били им нужни кумири и идоли, материални неща.

Пророк Йеремия, свидетел на разрушаването на Първия Храм, разказвал, че хората направили дори от самия Храм обект на поклонение. Те мислели, че не Бог, а Храмът ги спасява и той ще изкупи техните прегрешения. Затова Храмът бил разрушен. Бог премахнал тази съблазън.

Бог очаква от евреите вяра и докато не се покаят за греха на неверието, това наказание ще бъде с тях, ще се появяват все нови и нови поводи за плач в този ден.

Ето списък на печалните събития, случвали се на девети ав в продължение на векове:

На девети ав 2449 година от сътворението на света (1313 г. пр.н.е.) Всевишният произнесъл присъда, според която напусналото Египет поколение е било обречено да се скита из пустинята 40 години и да умре, без да види страната на Израил.

На девети ав 3338 г. от сътворението на света (422 г. пр.н.е. 131 131 Всъщност завоевателите влизат в Храма на седмия ден, смята се, че светотатствали и пирували три дни и вечерта на деветия ден запалили Храма. Има подобни свидетелства от написаното от пр. Йеремия и в Талмуда. По новото летоброене това е годината 586-а. — Бел.ред. ) Първият Храм, построен от Соломон в X в. преди Христа, е сринат и изпепелен от вавилонския цар Навуходоносор II.

На девети ав 3828 година от сътворението (70 г. от н.е.) бил разрушен Вторият Храм, построен в V в. преди Христа и разширен от Ирод Велики през 64 г. от н.е. Сторил го римският военачалник Тит Веспасиан, който после станал император 132 132 Строителството на Втория храм започнало през 536 г. пр.Хр., след завръщането на евреите от вавилонския плен. Храмът бил завършен на 15 март 515 г. пр.Хр. По-късно, през 164 г. пр.Хр, бил реставриран от Иуда Макавей. Ирод Велики предприел значимо преустройство и разширяване на Втория храм, придружено с преустройство и на Храмовия хълм. Бил започнат към края на 19 г. пр.Хр. и изцяло завършен през 64 г. сл.Хр. Храмът бил разрушен през 70 г. сл.Хр. от император Тит. От постройката на Храма до нас е достигнала само западната стена, наричана още Стена на плача. — Бел.ред. .

На девети ав 3895 г. (или 135-а година от Христа) пада Бейтар, последната крепост на еврейските въстаници, а вождът им Шимон Бар-Кохба бива убит. Според свидетелствата на римския историк Дион Касий в сраженията загинали 580 хиляди евреи, били разрушени 50 укрепени града и 985 селища; почти цяла Юдея се превърнала в изпепелена пустиня.

На девети ав, няколко години след поражението във въстанието на Бар-Кохба, римският управител Турнус Руфус изорал цялата територия на Храма и неговата околност. Изпълнило се казаното от пророка: „Затова заради вас Сион ще бъде разоран като нива и Йерусалим ще стане грамада руини, а Храмовата планина като горист хълм.“ 133 133 „Затова поради вас Сион ще се изоре като нива, Йерусалим ще стане грамади развалини, И хълмът на дома Господен като високи места на лес.“ (Михей (Йона), 3:12). — Бел.прев. Завоевателите забранили на евреите да живеят в Йерусалим. Всеки, който би нарушил забраната, бил заплашен от смъртно наказание. Йерусалим станал езически град под името Елия Капитолина.