Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Приеха Анечка в балетно училище, от септември я водя на занимания. Тя е много увлечена, през цялото време танцува и слуша музика. Оказа се, че е много музикална. Ти ми беше писал, че Шошана също се занимава с музика. Несъмнено това е наследено от дядо им. Миша бе много надарен, можеше да свири на различни инструменти, научи се да свири даже и на хармоника.

Пращам ти снимка на Анечка, за да знаят децата ти каква сестричка си имат в Москва.

На леля ти Рима, за която ти никога не питаш, й откриха рак на млечната жлеза, оперираха я и сега минава курс по химиотерапия. Казват, че в Израел медицината е много напреднала, там правят чудеса. Ако можехме да я изпратим да се лекува в Израел… Беше ми казал, че във вашето селище имаш приятел хирург. Може ли да го попиташ дали не могат с нещо да помогнат на Рима? Тя е по-млада от мен с десет години и винаги е била здрава жена. Целувам те, скъпото ми момче. Майка ти.

П.С. Дебора получи ли играчките, които изпратих по пощата преди два месеца?

1990 г., Хеброн

Мамо, за какви неща ми пишеш? Честно казано, изобщо не искам да знам за всичките тия неща. Спомням си оня козел Слава, много си подхождат с моята сестричка по степента на идиотизма си. Балет, хармоника, поръчки за продукти, горката Римочка, която цял живот е била кучка на кучките… Когато ме затвориха, се страхуваше да ви звънне по телефона. Безсмислици, някакви си. Вие живеете на друга планета, която въобще не ме интересува. Живейте си, както намерите за необходимо. При нас всичко е наред. Дебора ще ти прати снимки на втората ни дъщеря, която се роди преди две седмици. Бъдете здрави. Гершон.

Декември, 1987 г., Хайфа

След службата дойде Муса. Да поговори с Даниел. Бледен, намръщен. Никога не съм го виждала такъв. Изведнъж си дадох сметка, че просто е остарял. Косата му се е прошарила и е станала по-светла, а лицето му — по-тъмно. И не от загара, а от възрастта. Дори устните, които бяха толкова ярки, са посърнали и омекнали. Изведнъж сърцето ми спря — ние и двамата сме остарели и сме задушили нашата бедна любов… Когато хората се разотидоха, Муса и Даниел седнаха в нашата стаичка, аз запарих чай. Муса отказа да пие. Исках да си тръгна, но Даниел ми заповяда да остана. Не разбрах защо. Струваше ми се, че Муса искаше да говори с Даниел насаме. Седнах. Муса извади от джоба си арабски вестник и го подаде на Даниел. Той го погледна, каза му — прочети го ти, аз чета лошо на арабски.

Муса зачете откъси от реч на Арафат: „За героичните синове на Газа! За гордите синове на Западния Бряг! За мъжествените синове на Галилея! За непоколебимите синове на Негев! Пламъкът на революцията срещу ционистките завоеватели няма да угасне, докато нашата земя не бъде освободена от алчните окупатори. На всеки, който възнамерява да спре интифадата, преди тя да постигне своите крайни цели, аз сам ще изстрелям десетина куршума в гърдите…“

Муса остави вестника и произнесе:

— Нищо по-лошо от това не можеше да се случи.

Лицето на Даниел също посърна. Заклати глава, закри очите си с ръка.

— Трябва да се махнем оттук. Чичо ми сега е в Калифорния. Може би ще ми намери работа там или просто ще ме вземе при себе си — каза Муса.

— Ти си израелтянин.

— Аз съм арабин. Какво мога да направя?

— Ти си християнин.

— Аз съм чувал от месо и кости и имам четири деца.

— Моли се и работѝ — тихо рече Даниел.

— Моите братя-мюсюлмани се молят по пет пъти на ден — развика се Муса. — Правят намаз пет пъти! Не мога да ги надмина с молитвите си! И всички се молим на един Бог! Единен!

— Не викай, Муса, по-добре Му влез в положението: евреите се молят на Бога за унищожението на арабите, а те се молят на същия Бог за унищожението на евреите. А Той какво да направи?

Муса се засмя:

— Да, не трябваше да си имам работа с глупци!

— За Него няма други народи, всички са еднакви… Не мога да ти кажа: Муса, остани тук… През годините половината от енориашите ми напуснаха Израел. Аз самият си мисля: Бог не приема да губи. Но това, което става днес, е истинска победа на взаимната ненавист.

Муса си отиде. Изпратих го до вратата. Той ме погали по главата:

— Бих искал да имаме по още един живот…

Колата на Даниел беше на ремонт и той ме помоли да го откарам при брат Роман, настоятеля на арабската църква, където в началото на шейсетте години ни бяха разрешили да служим. Аз се учудих, Даниел се бе скарал с Роман и откакто онзи постави нов катинар на вратите на гробището, Даниел не желаеше да разговаря с него. Закарах го до квартирата на Роман. Видях как се прегърнаха на прага и как Роман се зарадва. Даниел знаеше, че когато Патриархът беше опитал да ни отнеме Храма на Илия при Извора, Роман отишъл при Патриарха и му казал, че нито една от арабските християнски общини в Хайфа няма да се настани в Храма на Илия. И Патриархът разперил ръце: „Какво говориш, това е недоразумение, нека всичко бъде, както си е.“ Даниел не отиде тогава да благодари на Роман за намесата му, но знам, че се радваше много. И сега те се срещнаха за първи път след толкова години…