Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Н. Лайко

За Н. И. Лайко,

24–34–98/124510 IYR UKL-11

Ир. Ал. — Кадомцева Ирина Алексеевна, гражданка на Франция,

Издателство „Път“

Автор — Михаил Кулешов, псевдоним А. Белов

Информатор Еф. Д.

1984 г., Хеброн

… подробности. Бях повикан на „милуим“, това е шестседмична преподготовка на запасняците. Дебора остана сама с децата, но нашият отбор е много сплотен, знам, че биха й помогнали при нужда. Дебора има характер, който не й позволява да моли за помощ за каквото и да е. Ще свърши сама всичко, което може да стори. Трябваше да се оформят нещата по кредита ни в банката. Тя качила децата на колата и потеглила за Йерусалим. От нас има автобус до там, който пътува около час, брониран е и е с охрана, но тя решила да тръгне с колата. Ходенето до банката не беше толкова належащо, книжата можеха и да почакат, а глобата е незначителна. Децата били на задната седалка — момиченцето спяло в кошчето си, момчетата го държали от двете страни. На връщане, съвсем близо до вкъщи, на кръстовището, от което се завива за към нас, на трийсет метра от военния пост, стреляли по колата. Дебора чула, че задното стъкло се пръснало, дала газ и след пет минути била у дома. Паркирала, погледнала към задната седалка — Бенямин седи в кръв и мълчи с широко отворени очи. Но това не била неговата кръв, а на Арик. Куршумът попаднал в шията му. Или е бил снайперист, или така се е разпоредила съдбата. Дебора мисли, че това е отмъщение на арабските работници, които изгоних, докато строяхме къщата. Не бях в състояние да ти пиша два месеца. Дебора е бременна. Мълчи, дума не излиза от устата й. Идваха нейните родители от Бруклин. Вече си заминаха. Такива работи. Погребахме нашето момче в старо еврейско гробище, където е погребан бащата на Цар Давид, Иесей, и прабаба му Рут. Тогава араби въобще не е имало. По-късно те са владели тези земи седем века, сторили куп глупости и осквернили всичко. Преди 180 години евреите откупили тези земи, но арабите наново изклали всички 127 127 През 1929 г. арабите искат забрана за евреите да се молят пред „Стената на плача“ в Йерусалим. Започват безредици, които се разпространяват из Палестина. Араби убиват 67 евреи в град Хеброн в инцидент, който по-късно е наречен Клането в Хеброн. Общо в еврейските колонии Цафад и Хеброн са изклани 130 деца, жени, старци. Английската войска въдворява ред чак след седмица. По време на безредиците поне 116 араби и 133 евреи са убити и 339 са ранени. — Бел.ред. — случило се през 1929 г. И сега гробището е отчасти възстановено.

Наш познат, художник от Москва, погребал новороденото си дете на това гробище, разбира се, без разрешение от властите. И Дебора реши да погребе нашето момченце на това древно място. Оттук се открива гледка към цяла Юдея. Целият еврейски Хеброн погреба нашия малък Арик. Той бе любимец на всички, винаги се усмихваше и първата дума, която каза, беше „lovely“. Дебора се старае да говори на децата на иврит, но тъй или иначе, говори по-често на английски…

Местният равин Елиаху, с когото сме приятели, ни предложи скоро след това ужасно събитие да се преместим недалече от гробището; продадохме новата си къща и поставихме каравана — седем фургончета за седем семейства в стария еврейски квартал Адмот-Ишай. Не искам да възстановявам старата си къща, искам да построя нов дом, вече имам опит. Оттук ще отидем само в тази земя. Не се плаши, мамо, надявам се да живеем дълго и да родим тук нови деца, но оттук няма да си тръгна никога, кой каквото и да казва. Все ми е едно, че тук са гробовете на праотците. Нека наистина да са погребани Адам и Ева, Авраам и Сара, Исаак и Яков. Нас с Дебора ни държи на това място гробът на нашия син, затова трябва да се съгласиш, че гробовете на децата не са същото като гробовете на предците, които са на хиляди години.

Но кладенецът на Авраам е действително редом с нашата къща. Изпращам ти последната снимка на Арик и снимка на нашето фургонче върху земята, от която никъде няма да отидем…

Надпис на снимките: Това е нашата къщичка, отзад е градината, която сами сме засадили. Дебора стои с гръб и огромният й корем не се вижда.

1984 г., Москва

Синчето ми! Вече седмица плачем над снимката на Арик, когото така и не видяхме. Ти знаеш какви загуби сме преживели. По-големият ти брат умря на десетгодишна възраст заради груба грешка на лекарите. Загубих любимия си мъж, който нямаше и петдесет. Историята на семейството ни е ужасна — убивали са млади и стари, мъже и жени. Почти никой не е умирал от старост в постелята си. Но случилото се с вас не ми го побира главата. Знаейки твоето отвращение към многословните излияния, няма да ти описвам всички наши преживявания и мисли по този тъжен повод, а ще ти съобщя следното: ние със Светочка взехме решение да заминем за Израел. Това няма да се случи утре, защото, макар Света да напусна Сергей преди два месеца и да живее с Анечка при мен, ще е необходимо време за оформянето на развода. На мен също ми е необходимо време да довърша работите си, класът ми да стигне до матурата и да оформя пенсията си. Каква паника ще настане в училище, когато им кажа за решението си да замина. Преподаването на литература във всички горни класове лежеше върху мен, втората преподавателка е доста слабичка. Не си представям как тази безполезна Тамара Николаевна ще преподава руската литература от XIX век. Тя самата е абсолютно неука. Ти — от ваша страна — разбери какви документи са необходими оттук, а което е нужно от Израел, подготви го сам.