Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Все си мисля какво би казал покойният Миша в тази ситуация и чувствам, че би одобрил нашето решение. Независимо от това, че вие с баща ти спорехте непрекъснато и се карахте, и ти напусна дома ни, преди да навършиш осемнайсет, баща ти те е обичал винаги повече от всички. Дори ми се струва, че му харесваха тези черти от характера ти, които самият той не притежаваше.

Това, което ти наричаше страхливост, в действителност беше безгранична любов към семейството, към всички нас. Той бе готов на всичко, за да запази живота на децата си. Когато Витенка почина от един обикновен апандисит, Миша ми каза — той си позволи да произнесе това веднъж в живота си!, какво тежко семейно проклятие тежи над нас: дядо ми е погребал своя син, сега и аз. Кой би могъл да предположи, че това ще се случи за трети път…

1984 г., Москва

Скъпи Гришенка! Поздравявам теб и Дебора с раждането на сина ви. Как ми се иска да видя дечицата ти — такова голямо семейство и ти начело! Естествено, това, че ти ще избереш такъв начин на живот, не можеше да мине нито през моята, нито през главата на баща ти. Радвам се от цялата си душа. Мога да си представя как се гледат толкова деца наведнъж. Когато бяхме млади, всички наши приятели имаха по едно-две деца, две се смятаха почти за героизъм. Единственото многодетно семейство беше на нашия портиер Рустам, татарин. Ти, разбира се, си спомняш неговия син Ахмед, който учеше в един клас с теб в началното училище, а със Светочка пък учеше Рая. А колко деца имаше още, не мога да се сетя. Едва сега, на стари години, разбирам какво щастие е и богатство да имаш много деца.

Светлана и Сергей се разведоха, но за съжаление той отказва категорично да даде разрешение на Анечка да напусне страната. Светлана се мъчеше да му обясни, че детето ще има съвсем други възможности и за образование, и за по-нататъшното й развитие в живота, но той й заяви абсолютно твърдо, че никога няма да подпише документите и тя не разчита на това. Света е в много лошо настроение, мълчи и плаче, тежко е да се общува с нея. Не мисля, че имам моралното право да замина без нея. Тя е безпомощна и при всичките й забележителни душевни качества трудно се справя с обикновените житейски проблеми. Бях заминала за три дни за Ленинград за честването на седемдесетгодишнината на Александър Александрович, а когато се върнах, открих, че радиаторът се е спукал и дори след три дена водата в ъглите още си стоеше. Сега ще се наложи да се оправям с паркета, който се е надигнал; да се смени е много скъпо, сигурно ще постелем балатум отгоре. Ако тя бе събрала веднага водата, вместо да чака моето връщане… А тя е седяла и е плакала. Помисли си, мога ли да замина и да оставя такъв безпомощен човек сам?

Така че, Гришенка, засега ще се наложи да почакаме. Не мога да подам документите без нея. Освен това се надявам, че някой ден Сергей ще има други деца — той се ожени за своя колежка — и ще разреши на Анечка да замине.

Моля те, изпрати ми снимки — да гледам поне чудесните лица на децата ти е радостта на живота ми. Всички са толкова красиви!

Не ми се сърди, задето не мога да замина сама. Разбира се, знам, че мястото ми е до внуците ми, бих помагала на Дебора и бих учила децата на руски език и литература. Бих ги научила да четат Пушкин и Толстой. Това умея да правя! Много ме огорчава, че дечицата ти не говорят руски. Ако знаеш каква умна и талантлива племенница имаш. Пише стихове!

Целувам те, скъпи Гришенка! Чакам писмата ти с нетърпение. Откакто си заминал, пощенската кутия заема огромно място в живота ми, както в другите семейства любимото куче или котка. Майка ти.

1985 г., Хеброн

Надпис на снимка:

Мамо! Имаме малък семеен празник — тази година за първи път събрахме реколта от лехите около къщата ни. Малка градина, за която така старателно се грижеха децата. Освен нашите, на снимката са двамата синове на равина Елиаху, а голямото момиче е дъщеря на съседа ни.

1987 г., Москва

Скъпи Гришенка! Поздравявам теб и Дебора с раждането на сина ви. Как ми се ще да видя децата ти — семейството ти расте и това е голяма радост. Трудно си те представям в ролята на патриарх!

Благодари на Дебора за снимките — децата са чудесни! Вие сте такава красива двойка! Светочка веднага обърна внимание, че всички момчета са наследили рижите коси на майка си, а момиченцето прилича на теб. Според руското поверие, когато дъщерята прилича на бащата, това ще й донесе щастие. Аня занесе снимките на братовчедите си в училище. Тя се гордее много с тях. Анечка е добро момиче, отличничка е. Ние със Светочка й взехме учител по английски — Любов Сергеевна, ти може би я помниш. През седемдесетте работехме заедно в училище, после тя си смени работата.