Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Аз също давам частни уроци, така че се справяме добре в материално отношение. Много обичам професията си, но трябва да призная, че уроците вкъщи не ми носят такова удовлетворение, както преподаването в училище. Макар, разбира се, постигнатото да е на добро ниво: миналата година имах осем частни ученика, всички получиха отлични оценки по литература и влязоха в университета. Колко ме огорчава, че децата ти не знаят руски.

Тези дни по радиото говореха за безредиците в Хеброн, треперя от страх за вашия живот. Нима не можете да се преместите на по-безопасно място? Ако си сам, мога да разбера, но може ли семейството ти да остава да живее на такова опасно място, след като е преминало през подобна трагедия. Ти самият си наричал немските евреи, които не са искали да напуснат Германия след идването на власт на Хитлер, безумци. Прекрасно помня думите ти, че те са били привлечени от немската култура, направили са погрешен избор и са заплатили с живота си и с живота на децата си. Защо, след като виждаш опасността, продължаваш упорито да държиш на това място?

Зная, че имаш своите убеждения и доводи, но в живота има обстоятелства, по-силни от нашите доводи, и се налага да правим компромиси. Не ми се сърди, задето ти пиша това, но ме разбери правилно, така се страхувам за теб и за твоите деца. Целувам те, майка ти.

1987 г., Хеброн

Скъпа мамо! Нима досега не си разбрала, че става въпрос за живота, а не за избор на място за живеене. Еврейският живот може да се реализира само в земята на Израел. И не става дума за обединяване на семействата, а за възстановяване на съдбата и историята във висшия смисъл на тези понятия. Ти не разбираш защо сме тук!

Преди двайсет години Главният военен равин на армията на Израел Шломо Горен влезе в пещера Махпела, остави там свитък от Тората и се помоли за първи път от 700 години. От 1226 г. за евреите и християните беше забранено влизането в това свято място 128 128 Шломо Горен (р. 1917 г., поч. 1994 г.) е една от водещите фигури на религиозния ционизъм. В периода 1948–1968 г. заема длъжността Главен равин на Армията за отбрана на Израел, от 1968 до 1973 г. — равин на Тел Авив, а от 1973 до 1983 г. е Главен ашкеназки равин на Израел. Постулира и се бори, въпреки несъгласието на държавната администрация, че не „Западната стена“, а Храмовия хълм трябва да е мястото за молитви на израелтяните. На 15. VIII. 1967 г. оглавява група от петдесетина души, с които се изкачва на Храмовия хълм и влиза в зданието на Купола на Скалата със свитък от Тората и рог от овен. Въпреки мюсюлманската охрана и израелската полиция, провеждат там колективна молитва. Следва постановление на авторитетните равини, забраняващо изкачването на евреи на Храмовия хълм. — Бел.ред. .

Равин Шломо Горен влезе в Хеброн с джип, само с шофьора си, начело на цялата армия, и оттогава евреите се завърнаха тук. Аз няма да се местя, няма да се махна от това място.

Ние живеем и ще живеем тук и те моля без тези жалки думи, защото губя последните остатъци от сантименталното си отношение към близките си роднини. Чуруликането ти по отношение на Светочка и нейния бивш мъж е направо смешно. Моето мнение е, че ти си длъжна да дойдеш, за да може внучката ти да живее на тази земя. Според еврейските закони дете, родено от майка-еврейка, е евреин. За да заслужа възможността да пристигна тук, аз лежах пет години по лагерите. Оставайки в Русия, вие се лишавате от бъдеще.

Думите ти, че ще учиш моите деца на руски език, са ми смешни. Те имат два езика — иврит и английски. Дебора намира за необходимо да ги научи на английски и аз не възразявам. Но всички деца получават религиозно възпитание. Равин Елиаху се занимава с децата — в нашето селище те са пет пъти повече от възрастните. Всички те са родени редом с гробовете на прадедите и едва ли ще им потрябва езикът на Пушкин и Толстой, както ти се изразяваш. Когато на тринайсет годишна възраст синовете ми ще празнуват своя Бар Мицва, те ще четат Тората на иврит. И повярвай, че най-големият вече има успехи в учението. Това поколение е длъжно добре да чете Тората и да държи автомат. Нарекохме малкия син Иегуда.

Ако искаш да отговарям на писмата ти, моля да не ми пишеш глупости и да си спестиш съветите. За тази цел имаш дъщеря си Светочка.

Твой син Гершон.

1989 г., Москва

Скъпи Гришенка! Не зная дали моето съобщение ще те зарадва, или ще те разстрои. Светочка се омъжва. От една страна се радвам много за нея, от друга — разбирам, че това ще промени всички планове. Ти трябва да помниш новия й избраник, съученика й Слава Казаков. Той беше влюбен в нея от шести клас, но тя въобще не му обръщаше внимание. Представи си, били организирали среща на старите съученици, те се срещнали отново и между тях се събудили нови чувства. Той вече се премести при нас. Светочка разцъфна — той е необикновено грижовен и внимателен. И с Анечка се държи прекрасно. Нали знаеш, че сега е много трудно да се справим с ежедневието — от сутрин до обед стоя по опашки, за да успея да купя някакви продукти, следобед в магазините няма абсолютно нищо. Добре, че в работата на Света от време на време раздават продукти по предварителна поръчка! Пък и сестрата на Слава е стоковед в универмаг и има връзки с хранителни магазини, тъй че и той веднъж седмично се връща с торби с месо, сирене, елда. Това ме освобождава до голяма степен от сутрешното препускане.