Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

1985 г.

„Четива за четенето“.

Андрей Белов, изд. „Поиск“, Мюнстер.

… Отправната точка на автора се основава на това, че Библията е преди всичко историко-литературен паметник, като „Божествена комедия“ или „Слово за полка на Игор“ и съответно оттук авторът определя решаващата роля от изучаването на Библията за човешкото знание — филология, история, археология. Авторът назовава този комплекс от науки „библейска критика“ и неговият прочит на Библията се определя именно от тази постановка. Освен това той счита за възможно да проповядва една странна гледна точка, която е в дълбоко противоречие с позицията на Църквата. В съответствие с православното учение Библията е Словото Божие, т.е. единствената книга в света, чийто автор е сам Бог. Ролята на записващия текста — пророк или апостол — се свежда до препредаването на човешки език на съобщаваното от Светия дух Божествено откровение. Но Андрей Белов има своя собствена гледна точка.

В православието съществува определена дисциплина на ума, чийто основен закон се заключава в това, че Свещеното писание може да бъде изтълкувано само в съответствие със Свещеното предание на Църквата, в съгласие с мнението на светите отци. Деветнадесетото правило на Шестия вселенски събор гласи: „Предстоятелите на Църквата са длъжни… да поучават целия клир и народа с думите за благочестие, избирайки от Божественото писание разсъждения за истината, без да престъпват определените вече граници и предания на богоносните отци; и ако бъде изследвано Словото на Писанието, то да не изясняват по различен начин онова, освен както са го изложили светилата и учителите на Църквата в своите писания… за да не се отклоняват от подобаващото.“

Това не е „тесногръдие“, не е деспотизъм, а принцип за боговдъхновеността на Светото писание. Затова всички изследвания, нямащи признание от страна на Църквата, са несъстоятелни и вредни.

Андрей Белов, авторът на тази съмнителна книга, изхожда от други предпоставки. В изясняване на библейските текстове той дава за пример, наред със светите отци — Йоан Златоуст и Григорий Нисийски — имена на еретици, осъдени от Църквата, такива като Теодор Мопсуетски, Пелагий, дори съвременни свободомислещи философи волнодумци, стигайки до С. Булгаков, Н. Бердяев, Вл. Соловьов, чийто авторитет не може да бъде съпоставен по никакъв начин с авторитета на бащите на Църквата. Но авторът отива още по-далеч, привличайки аргументи на католически и протестантски богослови, а понякога просто на учени-изследователи: физици, биолози и прочие.

Книги от подобен род са вредни и разрушителни за православното съзнание, те могат да бъдат приветствани само от хора, дълбоко враждебни на истинското Православие. Човек, който се е доверил на идеите, изложени от А. Белов, попада в обятията на антихристиянството, което е по-лошо дори от „чистия“ атеизъм.

Архимандарит Константин (Антиминсов)

1985 г., Йерусалим

Скъпи Мишенка! Изпратиха ми книжката ти „Четива за четенето“. Заглавието е някак неудачно. Започнах да чета, но много бавно, чета с лупа, очите съвсем не ми служат. Интересна е за четене. Спомням си нашия старец — колко хубаво се изразяваше той: комуто не е дадена мъдрост, да не мъдрува, а просто да чете; а който е надарен с разум, нека разсъждава за прочетеното. Библията е книга с необятна дълбочина, но всеки черпи от нея според възможностите си. Старецът, макар в края на живота си да се смири съвсем и да смали своето „аз“, доколкото е възможно, в младите си години е бил образован човек, с особено мнение и разсъждения. Помня го от религиозно-философското дружество, той бе прекрасен събеседник и опонент на най-великите умове на нашето време.

Книгата ти задълбочава и разширява разбирането на Библията, тя е дръзновена, а отчасти и дръзка. Моето обкръжение е главно от необразовани хора, смирени, повечето с монашеско звание; монашеската работа в наше време се свежда до молитвата, а не е свързана с учителството. Няма учители в онзи смисъл, в който го е разбирала средновековната Църква. Тогава е имало учени-богослови, тълкуватели и преводачи, а днешните са повече пазители. И ако сегашната руска власт не е успяла да смачка напълно Православието, заслугата е не на учените-богослови, а на „тъмните“ старици и на верните свещеници, които изповядват Христа до смъртта си. Ние ли не знаем, че цяла армия от такива хора загина в тази битка.