Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Даниел отвърнал, че християнството изгражда отношенията между човека и Бога, агресивността на съвременната цивилизация се проявява независимо от вероизповеданието. В същото време всеки диалог на човека с Бога води до сдържане на агресията и до умиротворение.

Министърката се засмяла и рекла, че именно израелското общество представлява пълно опровержение на тази гледна точка, защото в нито една страна в света няма подобно напрежение на религиозна основа. Даниел отговорил, че няма какво да се каже по този въпрос. Тя попитала не би ли могъл той да препоръча свещеници, обичащи Израел като него, способни да умиротворяват, а не да разпалват междурелигиозни противоречия; или поне такива, които не изпитват ненавист като повечето известни й свещеници. И тогава Даниел посочил Ефим. Не зная как работи този механизъм, но малко след разговора им Ефим получи покана да посети Руската духовна мисия и отиде в Троицкия метох. Той предполагаше, че ще го приеме архимандритът, но го приел човек на име Николай Иванович и разговарял с него. Онзи е нещо като кадровик, възможно е и писмото на настоятеля от Вилнюс също да е изиграло своята роля. Сега Ефим очаква назначение в енория.

Преди седмица направихме вълшебно пътуване до Мъртво море и прекарахме два дена в пансион в един от най-старите кибуци. Те имат чудесна ботаническа градина, къщите са стари, построени още от първите заселници. Имат и един новопостроен корпус за гости, където дават стаи на пристигащите. Всичко е много чисто, красиво, видяхме редки растения, дори баобаб. Целият кибуц е разположен в планината. От едната страна се открива изглед към Мъртво море, когато времето е хубаво и няма мъгла се вижда Йордания. От другата страна се открива клисура, по дъното на която пролетно време тече река, а после пресъхва. В това каменисто място има много пещери, показаха ни една, в която — според преданието — се е крил младият Давид от преследващия го цар Саул.

Именно след това наше пътуване, което може да се нарече сватбено, нашият брак намери своята реализация. Знам, трябва да Ви благодаря за Вашите съвети, както и на един местен лекар, при когото ходехме на консултации, но най-вече на Бог, който със своята милост ни съедини в едно цяло. Ефим и аз сме много щастливи и пълни с упование. Разбира се, не сме млади, но молитвите ни за потомство вече са подкрепени и от съответните действия.

Имам още едно съществено и приятно съобщение: получихме предложение от редакцията Ефим да редактира „Четива за четенето“ — това е цикъл от домашни лекции на отец Михаил, когото Вие познавате добре. Парите са малко, но се надявам издателите да оценят Ефим и да му възлагат работа и занапред. Както и да получи най-сетне възможност да издаде своите „Размисли за литургията“. Мисля, че отец Михаил вече знае за благоприятното развитие на нещата, но ако ли не, съобщете му, моля Ви, радостното известие. В края на тази или в началото на идната година неговата книга ще види бял свят.

Щом имаме някакви новини, ще Ви съобщя веднага… С любов, Тереза.

1984 г., Беер Шеба

… душна жега, смазваща и изпиваща жизнените ти сили. Вятърът духа от пустинята Негев. Сега със сигурност знам, че адът е огнено място, не ледено. Горещ, побъркващ вятър, който направо ти прогаря мозъка заедно с всички мисли, сърцето с всичките му чувства; очакваш нощта, когато не е толкова горещо, но очакванията ти са излъгани, защото духа хамсии, от който се превръщаш в безчувствена скала, в купчина камъни или в шепа пясък. На всеки пет минути наливаш в себе си вода, защото иначе за два часа ще се превърнеш в изсъхнало растение. Тук хората не се потят, защото едва успяла да се образува и да излезе на повърхността на кожата, потта се изпарява, както и изпитата вода. Почти не мога да се храня. Понякога нощем изяждам ябълка или солена бисквита със сладък чай. Ефим ми се присмива, казва, че сельодка със сладък чай е любимо еврейско изкушение. Тук сме от два месеца, но досега не Ви писах, защото не можех да стана и да хвана писалка. Толкова съм отслабнала — дрехите висят по мен като от закачалка. Мисля, че съм свалила десетина килограма, Ефим също е отслабнал, но понася жегата по-добре от мен.

Църквичката е чудесна, малка, строена от камък; отдавна никой не е служил в нея — последният свещеник, гръцки монах, починал и малкото енориаши се разпръснали. Какво бе удивлението на Ефим, когато откри сред новите енориаши няколко евреи от Русия, при това една двойка преподаватели от местния университет. Посещават църквата и две бедуински семейства. Още: няколко гърци и японец, женен за руска израелтянка.