Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

2004 г. На 29 юни на визита във Ватикана е посрещнат Вселенският Константинополски Патриарх Вартоломей I.

1984 г., Хайфа

Посрещнах Даниел на летище Лод. Той се върна от Ватикана. Беше се срещнал с папата. Разказа ми всичко. Имам чувството, че стоя до горящ храст. Страхувам се.

1996 г., Хайфа, Галилея, Нов А-Галил

Четвърта касета

На 18 март 84-та година Даниел навършваше шейсет години. Точно на Пурим. Решихме да му организираме семеен празник. Денят беше като по поръчка, много топъл, всичко зеленееше. Нали знаеш, че моята Милка е от Варшавското гето. А всяка жена, преживяла такъв глад, обръща сериозно внимание на храната. Когато тя организира празничната трапеза, умножава всичко по десет. Ако гостите са двайсет, тя готви като за двеста. И този път готвеше с голям замах, като за сватба. А на Пурим, както знаеш, трябва да има много сладки неща, така че Милка две денонощия пече всякакви медени, орехови и макови сладкиши. По-големият зет Адин докара пълен багажник с месо и от сутринта започна да прави шишчета — нещо маринова, разпалваше огъня. Естествено, Даниел не знаеше какъв празник му подготвяме. Внуците ни — тогава имахме три момчета и две момичета, също не седяха без работа, те пък измислиха спектакъл. Големият ни дом, четири стаи и две тераси, бе натъпкан с деца и храна. Всичко бучи, трещи и звънти. На мен ми се падна ролята на Аман, още от сутринта ми нашариха лицето и ми залепиха висящи рижави вежди.

Децата много обичат Пурим, тъпчат се със сладкиши и крещят до изнемога. Режисьор беше Моше, вторият ни зет. Върху кипата си бе нахлузил перука от кълчища, облякъл бе някакъв чувал, а на ръцете си бе надянал червени гумени ръкавици. Той играеше палача.

Подготвихме подарък на Даниел от името на цялото семейство — върху седалката на един стар стол измоделирахме целия му живот от пластилин. Всички лепихме. Разбира се, най-вече Рут. В средата стои Даниел с тояга, около него три овци, а наоколо — цялото ни семейство; някои от нас много си приличаха. Рут моделира с впечатляващо сходство, а големият й син Арон, който носи прозвището Бецалел 124 124 Йерусалимската Академия за изкуства се нарича „Бецалел“. — Бел.прев. , рисува пък забележително и стана художник. Така че в средата е Даниел, а около него в кръг е истинско шествие от малки човечета — евреи с молитвени одежди, араби в куфии, етиопци, немци с ужасни фуражки, дори с малки свастики на ръкавите и доста магаренца и котенца. Когато вече бяхме сложили всички по местата им, Милка забеляза, че липсва Хилда. Арон измоделира и нея — много си приличаше, дълга, по-висока от всички.

Даниел бе обещал да дойде около седем часа, но доста закъсняваше. Милка бе извън себе си от гняв, задето храната изстива, а Даниел още го няма. Появи се едва към десет, вече бе пълна тъмница, но децата бяха накачили фенери из цялата градина и бяха запалили факли. Да можеше да видиш как го посрещнаха — кречетала, барабани, писъци. После го поведоха към масата, а там в средата стои нашият подарък, покрит с копринена покривка. Даниел я сне и така се радваше и се смееше… цяла вечер все приближаваше нашето произведение, разглеждаше го и намираше разни смешни детайли: на гърба на Шломо седи Давид, а на главата му — котка. А Милка е с лъжица и тенджера, пък в тенджерата — кокошка. Всичко е толкова миниатюрно, че Даниел си сложи очилата…

Внуците ми го обожаваха, всички бяха върху него като на дърво.

През нощта, когато Милка прибра всичко — Даниел, въпреки бурните й протести, помогна да измият съдовете, — останахме двамата и той ми сподели, че Префектът на Конгрегацията го вика в Рим за разговор по въпросите за доктрината на вярата.

— Инквизицията? Наместникът на Лойола на земята? — пошегувах се аз, но брат ми не прие шегата, погледна ме и кимна с удивление:

— Не, Лойола е бил първият генерал на Ордена на йезуитите, но никога не е възглавявал инквизицията. Надявам се да не ме изпратят на кладата, но ще последват някакви неприятности.

Никога по-рано не бях го виждал тъй разстроен. Искаше ми се да го подкрепя някак си:

— Не се притеснявай, в крайна сметка ще те уредим на работа при нас, в мошава. Наистина нямаме овце, така че няма да можеш да бъдеш пастир, но ще те направим градинар.

— Не, аз май няма да отида. Няма да отида и това е.

След три седмици се видяхме отново и аз го попитах: