Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

— Е, какво, заминаваш ли за Рим?

— Налага се да отида, но отложих доколкото е възможно. До есента. Не ми трябва разправия, необходимо ми е разбиране… — и въздъхна.

Замина за Рим през есента. Върна се много доволен.

— Е — питам го, — не те ли пратиха на кладата?

— Не. Обратното. Бях в Рим, видях се със стари приятели. Поляци. Пих медовина, черпиха ме с краковски колбаси.

— И какво — питам го, — защо трябваше да пътуваш толкова далеч? И в Израел има поляци. Потърси сред енориашите си.

— Така е, но е друго да се срещнеш с приятел от едновремешния си живот.

— Даниел, на теб половината свят са ти приятели.

А той се смее:

— Да, да, половината свят. Само че не първата половина, а втората.

Мина много време, преди Хилда да ни каже що за приятел е срещнал в Рим.

Скъпа Ляля! Натрових се от някаква глупост. Бях зле ден и половина. Преживях целия спектър на емоциите: отначало недоумение — нали ям всичко наред и никога нищо не ми става; после се ядосах на себе си — защо безразборно ям всичко, кой знае колко дни е престоял на бюфета доматеният сок, който излях в супата. Помня точно, че го купих миналата седмица за „Блъди Мери“, което обаче някой от гостите ми… После престанах да се карам сама на себе си, защото ми стана съвсем лошо — не можех да пийна никаква таблетка, понеже повръщах до дъно на всеки половин час. Можеш ли да си представиш, че до ден-днешен ме болят гърлото, хълбоците и мускулите на корема.

Спомних си всички мои приятели и роднини, които преди смъртта си боледуваха дълго, мъчително и търпеливо! И за кой ли път си помислих, че молбата за „мирна, лишена от срам и безболезнена християнска кончина“ е най-важната от всички молби, отправени към Господ Бог. Пиех непрекъснато чай с лимон, после вода със сода, а след това само вода, защото вече нямах сили дори да включа чайника. Щом преставах да пия, спазмите ставаха непоносими. Всички неприятности произлизаха изключително от горната половина на тялото.

Когато се върна Андрей, поиска да извикаме незабавно „Бърза помощ“. Аз някак си със сигурност знаех, че няма нужда да го правим. Тогава, Ляля, ето какво ми мина през главата: доколкото вече бях повърнала всичкия доматен сок, разбрах, че изхвърлям от себе си целия този кошмар, който бях погълнала през последните месеци от четене, мъчително четене, на всички книги за унищожението на евреите през Втората световна война; всички книги по средновековна история, включително такива за кръстоносните походи и по-ранноисторическите — за църковните Събори, за отците на Църквата, от Блажения Августин до Йоан Златоуст, всички антисемитски опуси, написани от най-просветените и свети мъже. Повърнах всички еврейски и нееврейски енциклопедии, които изчетох през последните месеци, целия еврейски въпрос, с който се отрових по-силно, отколкото с доматения сок.

Лялечка! Аз ненавиждам еврейския въпрос, отрових се от него, а не от някакъв си доматен сок. Това е най-гнусният въпрос в историята на нашата цивилизация. Той трябва да бъде отменен като фиктивен, като несъществуващ. Защо всички хуманитарни, културни и философски проблеми — и не говоря за чисто религиозните — се въртят постоянно около евреите? Бог се е надсмял над своя „Избран Народ“ много повече, отколкото над всички останали.

Нали Той е знаел, че човек не може да обича Бога повече от самия себе си. Това се удава само на редки избраници. Даниел е бил такъв. И още няколко души. За тези хора не съществува еврейски въпрос. Той трябва да бъде отменен!

В пет и половина сутринта престанах да повръщам. Към два часа станах някак си и седнах да завърша книгата.

Изпращам ти третата част. Остана още малко. Целувам те. Люся.

1984 г., Кфар Саба

Мила, скъпа Валентина! Имахме голям късмет! Когато съвсем бяхме изгубили надежда, че Ефим може да бъде назначен за свещеник, изведнъж, сякаш с едно махване на ръката, всичко се промени. Нещата се оттласнаха от мъртвата точка благодарение на Даниел. Той бил на среща в министерството по въпросите на религията. Представете си, министърът се оказал жена. Не знам каква е била причината за тази среща, дали са го извикали от министерството, или той самият я е поискал, но разговорът бил за съществуването на християнските църкви в Израел. Министърката знаела за любовта на Даниел към страната и споделила, че им е необходима такава християнска църква, която не води тиха подривна игра срещу Израел. Даниел отвърнал, че обича тази земя, провежда екскурзии из нея и помага за нейното израстване, макар министърката да не е длъжна да се съгласи с това. Дамата е доста млада и според Даниел — много проницателна и дори остроумна. Тя отбелязала, че колкото повече се развива християнското строителство, толкова повече прилича на Вавилонската кула, а израелците искат да създадат своя малка градинка в сянката на голямата кула, но някак по-далече; така че, ако кулата вземе да се руши, да не унищожи скромните им лехи.