Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

В Евангелието намираме еврейския въпрос: Рави, какво да правя, за да постигна спасението? Учителят не му казва: вярвай по този или онзи начин. Той казва: върви и върши това и това! Именно — постъпвай според Моисеевите заповеди. И човекът постъпва според тях. И не мисли да ги нарушава. Тогава Учителят го успокоява: с теб всичко е наред! Но ако искаш да бъдеш съвършен, раздай цялото си имущество и върви след мен! Ето това е християнството — отдай всичко на Господа, не десета част, не половината, а всичко! Но отначало се научи като евреите да отдаваш една десета… Мойсей е поучавал да изпълняваме дълга си пред Господа, а Исус — да го изпълняваме не по задължение, а по любов.

Защо Рим да е Църквата Майка? Рим е сестра. Аз не съм против Рим. Какво е това „Новият Израил“? Отменя ли той „Старият Израил“?

Павел разбира, че езическите народи са дива клонка, която са ашладисали към истинската маслина (Послание към Римляните 9:14). Израил се е отворил, за да приеме новите народи. Това не е Новият Израел, отделен от Стария, това е Разширеният Израил. Павел не е могъл да си представи, че ще съществува Църква без евреи!

Тук той ме спря и проговори:

— Извинявай, аз съм грешал. Щастлив съм да го кажа.

Хилда, той каза това, защото е много голям човек, по-голям, отколкото можем да си представим.

Той рече: да, аз съм грешал и искам да поправя тази грешка — ти правилно казваш, Разширеният Израил.

Но аз вече не можех да се спра. Не знаех дали ще го видя някога отново, затова бях длъжен да му кажа всичко!

— При юдеите, както при християните, в центъра стои човекът, не Бог. Никой не е виждал Бог. В човека трябва да се провиди Бога. В Христос, Човека, трябва да се види Бог. При гърците в центъра е Истината. Принципът на Истината. Заради него човекът може да бъде унищожен. На мен не ми трябва такава истина, която унищожава човека. Нещо повече, който унищожава Човека, унищожава и Бога. Църквата е виновна пред евреите! В град Емск ни разстрелваха на площада между двата храма — католическия и православния! Църквата изгони и прокле евреите и заплати за това с всички последвали разделения, с всякакви схизми. И те до ден-днешен покриват Църквата с позор. Къде е кефалността? Къде е съборността?

— Знам това, Даниел. Аз го знам това — каза ми той.

— Не ми е достатъчно, че знаеш — рекох аз.

— Не бързай, не бързай! Корабът е огромен! — ето какво отвърна той.

Влезе прислужникът и донесе кисел.

— Какво донесе? — запита Хилда неразбиращо.

— Кисел. Десерт. От вишни. Нещо като немския Gruetze, пудинга с плодове и ванилия. А, Хилда, спомних си — момчето се казваше Джонатан.

— Какво момче? — с изумление попита Хилда.

— Онази двойка хипита от телефонната кабина. Момичето е Патриша, а момчето — Джонатан. Има заешка устна, зашита доста акуратно. Ще се запознаеш с тях.

1981 г. На 13 май на площад Свети Петър турският терорист Али Агджа извършва покушение над Понтифика и го ранява тежко.

1986 г. На 13 април за първи път след апостолските времена Римски папа посещава синагога (в Рим) и приветства юдеите, наричайки ги „възлюбени братя и, може да се каже, по-големи братя“.

1986 г. На 27 октомври по инициатива на Йоан Павел II в град Асизи се провежда среща на представители на 47 различни християнски църкви и 13 представители на нехристиянски религии и се прави съвместна молитва.

1992 г. На 12 юли папата съобщава на вярващите за предстоящата си операция на тумор в червата.

1993 г. На 30 декември между държавата Ватикана и държавата Израел са установени дипломатически отношения.

1994 г. На 29 април Йоан Павел II се подхлъзва, излизайки от банята, и счупва шийката на бедрото си. Независимите специалисти смятат, че от този момент той започва да страда от болестта на Паркинсон.

2000 г. На 12 март по време на неделната меса в катедралата „Свети Петър“ папата моли за прошка и признава вината на Църквата за греховете й — преследване на евреите, църковни разколи и религиозни войни, кръстоносни походи и оправдаване на войните заради богословски догмати, презрение към малцинствата и бедните, оправдаване на робството — като извършва покаяние (mea culpa) за греховете на синовете на Църквата.

2000 г. На 20 март започва папската визита в Израел, в хода на която той се моли при Стената на плача в Йерусалим.

2001 г. На 4 май в Атина от името на Църквата папата моли за прошка заради разоряването на Константинопол.

2001 г. На 6 май в Дамаск за първи път от съществуването на Църквата Понтификът посещава джамия.