Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Японецът преминал в православието от лютеранството. Какво става в главата му и дяволът не може да разбере, но Ефим ми преразказва много смешно техните дискусии за етиката от гледна точка на японец-шинтоист и съвременен християнин.

Някога в младостта си японецът бил шинтоист, към лютеранството преминал още в Япония. Пристигнал тук преди двадесет години на екскурзия, срещнал в Стария град православен монах, в когото открил своя учител, и го последвал в православен манастир край Йерусалим, където живял три години. Този шинтоист-ционист решил да се установи временно тук, а останал завинаги. По специалност е архитект, работи в голяма архитектурна фирма. Оженил се за младо руско момиче, което учело в тукашния университет, където бил преподавател. Той е голям поклонник на православието, с Ефим много си допаднаха в това отношение.

Още един енориаш — единственият, който е добре запознат със службата и пее добре, тъй че изпълнява и ролята на диригент и на цял хор, е лекар от Ленинград, Андрей Йосифович — баща на голямо семейство: има четири или пет деца. Ефим го доведе при мен и той ми даде някакви хомеопатични лекарства, които — може би — ми помагат малко. Ето каква шепа от православни си имаме. Всички са хора, на които им е трудно. И морално, и материално. Нашето положение също не се е подобрило, по-скоро се влоши: Ефим не получава помощ, а единствено пари от Патриаршията, които идват нередовно — защото тя не плаща заплати, а някак по свое усмотрение дава пари за неотложни потребности. Всичко се решава от Николай Иванович, за когото споменавах, а не от архимандрита, както е нормално да си помисли човек. А длъжността на Николай Иванович в Патриаршията е шофьор!

От време на време ме мъчи ужасно гадене, а тази жега ще се задържи поне още три месеца. Как ще я изтърпя? После също ще е топло, но поне не тъй кошмарно…

Снощи ми се присъни странен, много неприятен сън. Сякаш коремът ми се разтваря, като разцъфващо цвете се разделя на листенца и от средата излиза дракон, но ужасно красив, с цветни копринени крила на зелени и розови петна. Той отлита в небето, премята се красиво и аз разбирам, че той не просто лети, а пише нещо във въздуха с дългото си тяло — забелязвам в ръцете си конец, който всъщност го води и пише не той, а аз, управлявайки полета му. Но не зная какво пиша, макар да разбирам, че е много важно, и ако се напрегна, ще го разбера… Беше много страшно. Разказах на Ефим съня си, той се учуди, развълнува се, защото е свикнал да приема всички мои сънища и видения или като привидение, или като психическо заболяване. Каза ми, че е видял нещо подобно в съня си, което го смутило много и решил да не ми го разказва. Но сега ми сподели: присънило му се, че коремът му се разпада на четири части и от него излязъл голям разноцветен мехур, приличащ на сапунен, но по-плътен, и също се откъснал от него и излетял в небето… Наистина един и същи сън…

1984 г., Беер Шеба

… Андрей Йосифович дойде да ме прегледа за пореден път и ме попита кога за последно съм имала цикъл. Не можах да си спомня. Така зле се чувствах през цялото време и толкова бях отслабнала, че някак си бях забравила… Два месеца или повече. Андрей Йосифович настоя да отида на гинеколог. Валечка! Не съм ходила при гинеколог нито един път в живота си — преди няколко месеца по Ваша препоръка бяхме с Ефим при сексолог, но не можех да бъда прегледана. Почувствах, че ще е по-добре да умра.

Сексологът не настояваше, каза, че това е естествена негативна реакция при моята аномалия и даде комплекс упражнения, които изпълнявахме. Проблемът се разреши. Но мисълта да отида на гинеколог предизвика ужас в мен.

Казах за това на Андрей Йосифович и тогава той сподели подозренията си за бременност. Цяло денонощие плаках от страх. Все пак тръгнах по лекари. Скъпа Валентина! Всичко се потвърждава! За мой късмет, лекарят се оказа жена. Разбирайки, че съм на четиресет и две години и това е първата ми бременност, тя ми написа направление за някакво особено място, където ще ми направят редки гинекологични изследвания и още нещо, което не разбрах. Когато казах това на Ефим, той замълча. Не проговори два дена, след това ми каза, че се чувства точно като Захария. У него възникнала вътрешна потребност за безмълвие, страхувайки се да не изплаши чудото с думи. Аз го разбрах. Не ме забравяйте в молитвите си, скъпа Валентина Фердинандовна. Не се безпокойте, ако не Ви пиша известно време.