Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Животът със семейството на сина ми не е лесен. В съвсем друго отношение, отколкото този с Аркадий. Квартирата отдавна ни стана тясна. Откакто навремето се роди внучката, аз се преместих в малката стая. А сега, когато внучката се омъжи и чакат дете, и тази малка стая се превръща в разкош. Кирил се е отдалечил абсолютно от мен, а с жена му никога не сме и били близки. Пиша ти всичко това, за да можеш върху основата на моя опит да разбереш колко важно е да следваш пътя си. Може би ако не бях пренебрегнала родителските думи, не бих се хвърлила в мъчителния и сложен семеен живот, а щях да отида в манастир и животът ми можеше да бъде по-благодатен.

Ти трябва да помислиш дали няма някакви насоки в твоето странно положение. И какво е то? Нима в твоето обкръжение няма някакъв опитен наставник, който би ти помогнал да разрешиш тази мъчителна ситуация? В нашия живот духовните и материалните неща са силно преплетени, поотделно даже не съществуват.

Дълго мислих с какво да ти помогна и в края на краищата поговорих със стара моя приятелка, лекар-гинеколог и й разказах, без да назовавам никакви имена, за твоя проблем — именно от медицинска гледна точка. Тя ми каза следното: това, което става с теб, не е толкова рядко срещано разстройство, нарича се вагинизъм. От него страдат обикновено жени, преживели сексуална травма в детството или юношеството. Причината може да бъде и друга — удебеляване на девствената ципа, тогава се налага да се премахне по хирургичен път. Третата, много рядка причина, е тумор. Моята приятелка се е срещала с такъв случай само веднъж за четиресетгодишната си практика.

Тя ме изслуша много внимателно и съжалява, че от тук не може да ти помогне с нищо; знаейки, че живееш в чужбина, ме убеди да ти предложа да си потърсиш добър сексолог. При нас това е рядка професия, но в чужбина не е трудно да се намери специалист.

Лекарката препоръча още да приемаш антиспастични лекарства (от типа на но-шпа) и леко седативно средство. Трябва само да научиш как се наричат тези препарати във вашите аптеки.

Мила Тереза! Аз пак се връщам назад, към най-важното: както и да се подрежда животът ти, не трябва да допускаш отчаянието. Естествено, това, че си се отказала от обетите си, отначало почти предизвика шок у мен. После си помислих, че опитът ти да живееш както живеят обикновените хора може би означава не капитулация, а нов и плодотворен период. Бог ще ви помогне животът ви да се подреди и Бог ще ви изпрати потомство, което ще бъде смисъл и оправдание за всичко.

Кураж, скъпа Тереза! Изпращам ти най-горещите си молитви. Твоя Валентина.

1984 г., Хайфа

Скъпа мамо! Какво става, защо все не идваш и не идваш? Миналата седмица Даниел води една немска група в Синай, аз отидох с тях. През целия път си мислех: колко жалко, че те няма. От самото начало пътуването ми доставяше невъобразима радост. Истински празник! Вървеше ни както никога — първо с микробуса — този път нищо не се повреди. Обикновено по пътя все нещо се чупи. Второ, Даниел не се обърка нито веднъж. Навсякъде срещахме познати на Даниел и не ни задържаха никъде, даже на границата, когато проверяваха документите. Митничарите също се държаха приветливо.

Даниел е най-добрият екскурзовод в Израел. Как показваше и разказваше! Говори четири дни, а ние само гледахме на една или друга страна. Беше много силно преживяване — сякаш за тези четири дни изживях цялата история от сътворението на света до ден-днешен. Нашата страна е много малка (забравих да ти пиша, че миналия месец получих израелско гражданство, затова и казвам „наша“). Но можеш ли да си представиш, че върху това парче суша — от Синай до Кинерет — се е побрало всичко: кладенецът, край който Авраам е приемал тайнствените пришълци, кладенецът на Яков, мястото, където той цяла нощ се е борил с невидимия противник, кладенецът, в който братята на Йосиф са го хвърлили, а после го извадили и продали на търговците, храстът, който горял, и гласът, чул се от там, говорещ на Мойсей… А след това самият Синай, на който се изкачихме през нощта, сетне видяхме изгрева и се спуснахме от планината по същата пътечка, откъдето се е спускал Мойсей със скрижалите и още много, много неща, които са известни на всички от Писанието. Но когато четеш, ти се струва, че това е отвлечена история, предание, легенда, а когато ей така сядаш в колата и обикаляш тези места в продължение на часове, разбираш, че не става дума за история, а за география — всичко се е случило тук и там и всичко се превръща в истина. Знаеш ли откъде идва това чувство? Защото има живи свидетели — планини, пещери, канали; Даниел ни показа пещерата, където се е криел Давид от безумния цар Саул. Саул влязъл и клекнал по голяма нужда, а Давид се прокраднал и отрязал парче от плаща му, а после му го показал: виждаш ли, ти бе беззащитен, можех да те убия, но не го направих, понеже не съм ти враг… Тази пещера е свидетел, а растенията и животните, които и сега живеят тук, както тогава, също са свидетели. На всяко такова място се молехме и всичко се изпълваше с толкова дълбок смисъл, че е трудно да бъде описан. Въобще, думите са недостатъчни и твърде неточни, за да се разкаже всичко случващо се.