Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

А Вашите преводи на евангелски текстове на съвременен руски език, направени единствено по повелята на сърцето и откриващи нов смисъл и оттенък — не е ли това истинско монашеско служене… Що се отнася до мен, в пребиваването ми в манастира не виждам нищо друго освен дисциплиниран подвиг. Нямаше го онова духовно израстване, заради което съществува монашеството.

Осмелявам се да мисля, че духовният ми живот стана по-богат с излизането ми от манастира, а страданията, свързани с това, са сами по себе си отделна школа.

Има интимни неща, скъпа Валентина, за които навярно не бих се решила да говоря, но да ги напиша е по-лесно. Нашият брак с Ефим, замислен като духовен, не остана такъв и придоби нов смисъл. Ние не бихме могли да приемем самостоятелно такова решение — и двамата сме твърде плахи хора за такова дръзко решение, но брат Даниел ни помогна. Той не може да бъде заподозрян в плахост: той е воювал, работил е сред немците, вършил е героични неща.

Новият ни съпружески живот е помрачен от едно препятствие. Причина за това навярно са развилите си още в детството ми страх и отвращение към физическите отношения между мъжа и жената, но вратите ми са здраво затворени и близостта ни не е пълна. Това много ме тормози, защото възрастта ми е критична и ако не можем да изпълним главното предназначение на брака — да родим дете, нямаше ли да е по-добре нещата да си бяха останали както преди.

Ефим ме утешава, нежен е безгранично, не ме изпуска от обятията си; дългогодишните ми страдания, свързани с посещенията на врага, ме напуснаха.

От време на време ме глождят мисли за моето отстъпление — наруших обета си, крепи ме само мисълта за потомство, което би могло да оправдае това нарушение.

Както винаги Ви моля за Вашите молитви. Но може би ще съумеете да ми дадете и някакъв практически съвет. Бедният ми мъж, който се сблъсква с моята несъкрушима във всякакъв смисъл девственост, ме моли да не се огорчавам, говори, че е напълно щастлив, но се страхувам, че го прави само от милосърдие. Моля за извинение, задето Ви обременявам с мъчителните си проблеми. Отдавна исках да Ви споделя, но ми беше трудно. На света няма друг човек, към когото бих могла да се обърна.

Обичащата Ви Тереза.

1983 г., Москва

Скъпо момиче! През последните години ние с теб общувахме толкова много, затова имам усещането за пълноценна и богата връзка, а не просто за кореспонденция. Последното ти писмо ме разтревожи много. Надеждата ти да разчиташ на моя разнообразен житейски опит, скъпа Тереза, е абсолютно погрешна. Бракът ми с Аркадий Аристархович не беше щастлив. Страхувам се, че най-важният опит, който извлякох от съпружеския живот, бе опитът на търпението. Моите родители не харесваха Аркадий, не ми дадоха благословията си, но аз настоях и впоследствие свързвах трудния си брак именно с това обстоятелство. Бях безумно влюбена, не чувах и не виждах нищо. Той наистина беше блестящ човек, много по-стар от мен, което пък бе особено привлекателно за мен самата. Още през първата година, докато бях бременна с Кирил, Аркадий си завъди любовница; това откритие страшно ме порази. Живяхме заедно двайсет години, през които трябваше да се съобразявам с неговите представи за брака: той имаше пълна сексуална свобода, а на мен това дори не ми бе минавало през ума. Най-тъжното бе, че израствайки, Кирил клонеше към житейската логика на баща си и ме укоряваше за безропотното ми поведение. Имаше някакъв оттенък на пренебрежение към мен, ако не и на презрение.

През последната година от живота на Аркадий Аристархович, когато той бе много болен, у дома непрекъснато идваше неговата приятелка, която буквално изтръгваше подлогите от ръцете ми, а аз трябваше смирено да приемам това. Дори на погребението, до ковчега, тази Мариана Николаевна стоеше до мен, облечена в траурни дрехи.

Пиша ти всичко това, за да разбереш, Тереза, колко тежък и мъчителен беше бракът ми, макар да го пазех до самия край и никога да не дадох развод на Аркадий. Не позволих на семейството да се разпадне. А той много години ме молеше за развод.

Родителите ми умряха отдавна и сякаш няма никакво значение, че се бях омъжила без благословията им. Но сега мога да ти кажа: намерих правилното си място в монашеството; доброволната ми работа, която не се отличава особено от робството — ти знаеш колко трудно издържам будуването нощем — ми доставя голямо удовлетворение и това е единственото, което правя за Господа, само то ме изпълва с радост.