Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Ефим ми разказа много интересни исторически детайли. Например тази молитва е служила векове наред за основание евреите да се смятат за „неблагонадеждни“. Доколкото хора, които с такава лекота се отричат от обетите си, не могат да бъдат надеждни партньори в практическите дела. А аз си помислих за голямата мъдрост и разбиране на психиката на човека от онези учители, които са въвели такава молитва в религиозната практика. Ефим е толкова начетен, че всеки зададен въпрос му дава повод за интересна лекция. Мисля, че истинското му призвание е в преподаването. Нищожната работа, която върши сега, не съответства по никакъв начин нито на неговите възможности, нито пък на наклонностите му. И двамата преживяваме тежко странното положение, в което се намираме. Моите намерения да си намеря подходящ манастир се изпариха — на света няма място, което да ме приеме. Лесно бих могла да се представя като помощничка на Ефим, но и той засега не успява да си намери правилно и достойно за него занимание. А нощните ми тревоги се предават и на него и все по-често прекарваме нощите в съвместно бдение.

Миналата седмица пак бях в Хайфа при брат Даниел. Около него кръжи удивително радостен дух. Струва ми се, че в неговата съобщност наистина има нещо от раннохристиянските времена.

Така се увлякох, че забравих да Ви благодаря за новия превод, който ми изпращате. Признавам си, засега съм прочела само предисловието. И дори само то е многообещаващо. Мислите Ви за чупливостта на словото, за неговата смъртност и променливост са много дълбоки. В последно време не чета често синоптичните евангелия, а повече Йоан. И както винаги — Деянията и Псалтира.

Предайте благодарността и на двама ни с Ефим на отец Михаил — срещата ни с него, преди да заминем, беше много полезна. Строгата му кръстница, монахинята майка Йоанна, която отначало ме прие с подозрение, сега е омекнала и ми даде адреса на издателството. Ефим се свърза с Ир. Ал. и сега преговарят доколко Ефим може да им бъде полезен. Уверена съм, че ще направят голяма грешка, ако не му предложат работа, но как да се обясни на хората тяхната собствена изгода?

Познавали ли сте майка Йоанна, докато е била в Русия? Тя живее от много години тук, в манастира, и се ползва с особена почит, защото рисува икони. Почти не разбирам от иконопис, но в това занимание има особена прелест — тя си има статив или молберт, не знам как точно се нарича, панички със стрити бои, всичко е толкова привлекателно; вече почти е завършила една икона — Петър върху водата. Погледнах я и дъхът ми просто спря. Все едно че е за мен. Водата ме залива, а не си виждам ръката… Преходът ми към Православието стана много набързо и отчасти принудително, но сега постепенно вниквам, виждам голяма топлота, също и в иконописта. Ефим е на мнение, че в православното служение се съдържа голямо богатство, но на мен не ми е лесно да стигна до него. От Московската мисия не се стремят да ни привлекат, чуждестранната има по-топло отношение, но Ефим ще си решава… Пък и както от горе е решено.

Ще ви направя тъжно признание, чувствам се никоя: нито католичка, нито православна, намирам се в някакво неопределено и несвойствено за мен пространство.

Целувам Ви, скъпа Валентина, и моля за Вашите молитви. Винаги помнеща Ви, Тереза.

1982 г., Хайфа

Даниел: как се казва на руски — ние сме малко земелци? Земляци?

Ефим: Земляци. Да, Литва и Полша са близо. Ти тъгуваш ли за Полша?

Даниел: Аз обичам Полша. Но не тъгувам. А ти?

Ефим: Ммм… Тук тъгувам най-вече за Православието. Не го намирам тук, а то е родният ми дом.

Даниел: Ти си евреин. За какво ти е Православието?

Ефим: Прекарал съм десет години в Църквата. Обичам Православието. Аз съм свещеник. Църквата не ме иска.

Даниел: Тук има поне две дузини православни църкви, още толкова католически, стотина протестантски. Можеш да избираш. Пазарът е голям.

Ефим: Не знаех какво ме очаква тук. Истинско Православие — това търся аз!

Даниел: Слушай настоящето — какво? — търсиш ти? А не търсиш ли Христа? Той е тук, на тази земя! Защо трябва да го търсиш в църковните учения, които са се появили хиляда години след Неговата смърт? Търси го тук! Търси го в Евангелието.

Ефим: Това е вярно. Но аз Го срещнах в дълбочината на Православието. В църковната служба, която толкова много обичам. Аз Го срещам в литургията.

Даниел: Ти си прав. Прав! Извини моята разгорещеност. Навярно това е болното ми място. Работата е там, че половината от живота си съм прекарал сред хора, търсещи Господ в книгите и обредите, които сами са измислили. А да Го срещнем, може навсякъде! И в Православието, и в литургията, и на брега на реката, и в болницата, и в краварника… Но най-близо е да го търсим в душата си.