Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Благодаря ти за Тереза. Тя е блуждаеща душа, страдаща, ти и сама виждаш. Що се отнася до твоя „нрав“, аз му вярвам. Ефим, нейният спътник в живота, е много надарен човек, който не е намерил правилното място в живота си. Възможно е издателството за религиозна литература да е добър вариант за него. Аз от своя страна им написах препоръка, но не знам доколко тежи думата ми там.

Известието ти за Фьодор Кривцов ме изуми — познавам Фьодор отпреди десет години. Той е оригинална личност, търсач на истината. Когато се срещнахме, вече бе поживял при будистите, но не намерил истината при Буда. Приел православието горещо и страстно, мечтаел за монашество. Общувах с него две години, той дори се пресели при нас в Тишкино, а после съблазни едно тукашно момиче и избяга. Изпари се направо. Чувах, че живеел като послушник в манастир в Мордовия, едва ли не в скит 113 113 Скит (от гръцки) е християнска монашеска обител. Уединено отшелническо жилище, самостоятелно или обособено в рамките на манастир. — Бел.ред. . Така че твоето известие, че той идва от Атон, е абсолютна новина за мен. Ние с него не сме били особено близки, ти знаеш — винаги малко се страхувам от страстно вярващи хора, а той излъчваше огъня на неофитството 114 114 Неофитството е явление, при което човек, току-що приел вярата, с голяма ревност се старае да въплъти в живота си всички норми и изисквания на християнската религия, доколкото ги разбира. — Бел.ред. . Помня още, че е от партийно семейство, баща му май е някакъв партиен началник на нисък пост. Родителите му скъсали с него. Стигнало се до взаимни проклятия. Нямах понятие, че се е добрал чак до самия Атон. Би ми било много интересно да си поговоря с него. Предай му поклон от мен.

Има още едно приятно съобщение, но едновременно и малко тревожно — Нина очаква дете, вече е в шестия месец, кръвното й напоследък все е много високо. Лежа две седмици в болница, лекарите искаха да махне детето, смятайки живота й за застрашен. Тя отказа и сега се уповаваме изцяло на Господа. Тя лежи почти без да става. Момичетата се грижат много за нея, държат се самоотвержено, макар че не са големи. Леля Паша, както и по-рано, живее при нас, върши домакинската работа, но е вече на възраст и не й е лесно. Такива работи, скъпа майчице.

Привършвам с писането. Вече е два часа, а трябва да ставам в четири и половина. Вечната ми неорганизираност — с нищо не смогвам. Все се каня да ти напиша дълго и подробно писмо, но времето… времето… не стига. Целувам те. Изпращам ти благословия за работата, за която ми съобщи. Чакам снимки. И аз ти пращам фотографии на Катенка и Вера. Твой любещ те Михаил.

Януари, 1983 г., Йерусалим

Драги отец Михаил! Много съм щастлив, че майка Йоанна ми даде адреса ти и каза да ти напиша как съм живял в последно време. Дълго е за писане, но ще опитам да бъда по-кратък. Колко години минаха, откакто напуснах Москва? Отначало заминах за Мордовия 115 115 Република Мордовия е в състава на Руската федерация: Приволжкия федерален окръг и Волго-Вятския икономически район. Столицата на републиката е град Саранск. — Бел.прев. , живях там две години като послушник, а след това живях на Валаам 116 116 Валаам (карел. Valamoi, фин. Valamo озн. „висока, планинска земя“) е остров в сев. част на Ладожкото езеро, най-големият от Валаамския архипелаг. Там се намира едноименният манастир (ставропигиален мъжки), днес историческа и туристическа забележителност. — Бел.прев. , откъдето Бог ми помогна да се добера до Атон. В Солун ми дадоха демонтирий 117 117 Демонтирий (разг.) — или диамонитирион (гръц.), документ, даващ право на посещение в Атонската Света гора. — Бел.прев. — пропуск за Атон. Там имаше наше консулство, те ме подкрепиха — имало нареждане да не създават пречки. Сега на Атон има малко руснаци, повечето са българи, сърби, румънци. Естествено, гърци. Руската земя е много, но русите са малко. А на мен тогава ми беше все едно: руснаци ли, гърци ли. Не разбирах още, по-късно взех да разбирам, че политиката е едно, а духовните дела — друго. И политиката няма отношение към нас.

Най-напред попаднах в скита Каруля, върху самия склон на планината, а долу е пристанът, арсаната. Движат се с магарета надолу-нагоре по пътечката, пренасят чували с храна. Рибарите оставят риба.

Отидох при стареца Паисий. Попита ме защо съм дошъл. Казах му, че искам да поживея на Атон. Ти, казва, турист ли си? Не, само визата ми е туристическа — му отговорих честно. А той ми дума: тук няма туристи, тук не живеят, а се спасяват. Ти монах ли си? — Послушник съм, не монах. — Нали затова дойдох на Атон, защото не мога да реша. Но си мълча, а той сам ми рече: ако някой има и един процент съмнение, ако нещо в света го държи, то този процент ще натежи. Живей, казва ми.