Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Затова пък един от задочните познати на отец Михаил, когото той беше препоръчал, веднага се отзова на нашата картичка — позвъни ни и ни покани на гости. Става дума за отец Даниел Щайн, католически свещеник от Хайфа, но засега още не сме се срещнали с него.

През следващата седмица се каня да навестя майка Йоанна, също по препоръка на отец Михаил. Струва ми се, че Вие сте я познавали някога.

Мила Валентина Фердинандовна! Не мога да Ви опиша в какво странно и равновесно състояние се намирам сега — като прашинка в слънчев лъч. Какво щастие е, че съдбата ми подари Ефим за спътник в живота. Той продължава да се разкрива пред мен с неочаквани и трогателни черти. Толкова ми помагаше през последните години във Вилнюс, когато започнаха моите неприятности; правеше ми впечатление на силен и целеустремен човек. Сега го опознавам в неговата слабост и безпомощност пред света. Той губи абсолютно самообладание пред простащината и наглостта, користолюбието и цинизмът го нараняват. Оказва се, че в някакъв практически смисъл аз съм по-силна.

С радост му помагам във всичко, което е възможно. Той проявява особена деликатност, не ми позволява да пера бельото му, а когато мих прозорците, не се отделяше от мен, тъй като се страхуваше да не падна от втория етаж. Отношенията ни са чисти и нищо не ги помрачава.

С работата на Ефим засега не е ясно нищо. Единствената надежда е да се уреди в едно религиозно издателство. Пак с помощта на отец Михаил.

Страхувам се, че скоро няма да имам възможност да Ви изпратя такова подробно писмо — пращането по пощата ме принуждава да бъда много по-сдържана. Пишете ми, умолявам Ви! Пишете ми въпреки оскъдността на моите писма. Господ да е с Вас. Ваша сестра, Тереза.

1980 г., Йерусалим

Отче! Кого си ми изпратил? Дойде една къдрава хубавелка, с непокрита глава, каза, че ти я пращаш. Представи се като Тереза. Съобщи ми, че телефонът и адресът на Ир. Ал., които ти си им дал, са сменени и не могат да се свържат с нея. Моли ме за новите телефон и адрес на Ир. Ал. Представи си, казва ми: знам, че сте свързани с издателството! Отче, защо си й казал това? Помни: тук не трябва да се казва нито една излишна дума — всички се следят един друг и не прощават грешки. А ако каже това пред някого? Не съм й дала адреса, реших да питам първо теб. Показах й манастира — разведох я навсякъде, отидохме на гробището. Тя се помоли в храма — кръстеше се от ляво надясно!

Защо си ми изпратил тази католичка? Длъжни сме да помагаме на всички… Но нали и много от нашите се намират в нужда? Казано е: първо дават на децата, после на животните на двора.

Господ да е с Вас. Сестра Йоанна.

1981 г.

Скъпа Валентина Фердинандовна! Вие останахте единствената нишка, която ме свързва с моя дом. Смешно е да се каже — какво е това дом в моето положение? За мен, наполовина полякиня, наполовина литовка, домът е мястото, където пък говорят на руски. Положението ни, както и преди време, си остава неясно. Ефим не губи надежда да си намери работа, която да му е по сърце. Разбирате какво имам предвид. Бяха му предложили да отиде на курсове за преквалификация. Изборът беше — или за програмисти, или за водопроводчици. От отчаяние той отиде в мисията на Задграничната църква. Приели го много вежливо. Разговарял с главата на мисията, благообразен архимандрит, отличаващ се в положителен смисъл от онзи началник, който прие Ефим в Руската православна църква. Но и те нямат вакантни места. Всичко, което му предлагат, е да премине под тяхна юрисдикция и възможност да взима участие в тяхното богослужение. Засега получаваме помощи. Много ми е трудно да усвоя езика. Завиждам на Ефим, който има нюх към езиците.

Една съседка ми предложи да стана чистачка, но не официално. Струва ми се добро предложение, но засега не съм готова да го приема. Затова пък речникът ми се обогати с още една дума — „никайон“, чистене.

Особено жалко е, защото Ефим разчиташе на помощта на настоятеля, която ни бе обещана. Той му написа писмо, но още няма отговор. Най-важното за Ефим е, че не може да посещава библиотеките — за душевното му спокойствие му е необходимо да е заровен в книгите.

В духовен план единственото добро нещо е запознанството ни с отец Даниел, което се случи благодарение на Вас и препоръките на отец Михаил. За съжаление, още нямаме връзка с издателството — монахинята, към която се обърнахме от негово име, се оказа неприветлива и каза, че не може да ни даде адреса, но е възможно да го направи по-късно.